Tuesday, October 6, 2009

Промените

Размишления от седмиците на медитация в храма.




Всичко в света се променя. Това е очевидно. След деня идва нощта, сезоните се сменят, хората остаряват. Човек, който се привърже към нещо/някого страда, когато то се промени. Например смъртта на близък човек. Също така промяната (развитието) у любимия човек често е причина за раздяла в една връзка. Приеми, че нещата се променят и не се привързвай. Грижи се, давай най-доброто от себе си, но не тъжи, когато нещо се промени в насока, която не харесваш. Не можеш да го промениш, защото нямаш влияние върху други хора и външни фактори. Let it go!

Прави добро, така че дори и да умреш в следващата секунда, то ще е с добра мисъл и добро чувство. Не се предавай пред проблемите, не мисли "какво щеше да стане, ако...", а учи от своите грешки.

Медитацията служи за пречистване на мозъка от вечно тревожещите го мисли. Практикувайки я ще се освободиш в зародиш от гняв, тъга и грижи. Например появилото се малко чувство на гняв може да се сравни със запалването на малко огънче вътре в теб. Мислите само ще го подхранят и ще избухне пожар. Този пожар ще те накара да търсиш разрешение на проблема във външния свят (например като набиеш виновника за гнева ти).
Когато усетиш малкото огънче, забележи го и просто повтори сам на себе си : "гняв, гняв, гняв" или пък преброй до 10. Когато се усети наблюдавано, малкото гневно пожарче ще се засрами и самоизгаси.

Всъщност нали всичко се променя, та няма за какво да се гневиш, грижиш и тревожиш.
"Mai pen rai" - казват тайландците (бг. - няма значение, не се кахъри, всичко е наред)

1 comment:

Мария said...

Прекрасен пост и точно в момент, когато ми трябваше :)

Спомних си, че преди време бях чела за някаква практика при монаси, да градят много финни пясъчни фигури. Едва ли не пясъчинка по пясъчинка. И така 3 месеца.

Когато фигурата била готова махали с ръка и я разваляли сами... В знак на това как всичко тъй или иначе се променя, как трябва да можем да живеем без да притежаваме, как да надрастваме "принадлежността" към предмети /и хора/, независимо от труда и времето, които сме им посветили.