Tuesday, February 3, 2015

The summer of 2015

7th Edition of “Aulona International Folk Festival”will take place in Vlore on the dates 9-11 May 2015

Skopje Fest one month August?

Guca festival 05.August - 09.August.2015

роженски фест 17-19.юли 2015

календар фестивали в БГ

копривица 2015 07-09.Август.2015

Monday, February 2, 2015

Change your coffee, change your life.

Written as advertisement on a car in Baguio, Philippines

I love to buy grinded coffee from the local producers along my way. Every morning fresh brewed aromatic coffee, mmm... I just need to find hot water and make muddy coffee in the old primitive way! Although in India, Indonesia and Philippines they grow very good coffee for export, the locals still prefer to drink instant coffee with sugar and creamer! Only on Lombok island and some cities in Java like Yogyakarta I encountered a local culture of drinking brewed coffee. When ordering coffee in Indonesia its very important to mention "coffee pahit" (bitter coffee) or "tidak gula" (no sugar) otherwise the coffee will be served with a lot of sugar inside.

Here is my coffee list:

- Coffee from Lombok, which my friend Yasir gave me as a present. Produced, roasted in a pan over fire and grinded by a small self made machine. The taste of this coffee is rough and strong, mixed with the aroma of fire of the mighty Rinjani volcano

Mataram city, Lombok island, Indonesia. Old woman is roasting local coffee in a pan over fire. A self made grinding machine can be seen on the left side of the picture.

- Coffee from Bali, which me and Leni bought from a local roaster in a small city in the mountains in the middle of Bali island. We visited the guy in his local house hidden in small gang (street) of the main road. He buys coffee beans from local growers and roasts them in a self made roasting machine using gas from a big steel bottle. He showed us his small factory at home. The coffee powder was stored in two big barrels. Because the owner was taking care of his small baby, he let me fill the plastic bags with coffee by myself and we closed them with a small heating stamp machine. The owner was so friendly! He made coffee for us to try and picked two guava fruits from his garden for us! The price of one kilogram coffee is 50.000 IDR (around 5 USD). This Bali coffee is quite amazing thing!

- Coffee from Baguio, North Luzon, Philippines. This coffee I bought on the market in Baguio from a specialized coffee shop. They had many different kind of beans, which they will grind on the spot for the customer. The price is 200 pesos per kilogram (around 5 USD). This coffee had a great balanced strong taste and aroma. My travel buddy Thomas from USA also appreciated it. The bag of my coffee was eaten up later in Manila by Lyka, the young huskey lady!

- Coffee de Lipa, Barako coffee from Batangas, Philippines.
I bought it from the local grocery store in Puerto Galera, Mindoro island. The city of Batangas is just a 1 hour ferry ride away and its where the Spanish colonizers introduced coffee farming for first time in Philippines. The Barako coffee is sooo good! I bought a package of 350 gr for 178 pesos, which makes around 500 pesos per kilogram (around 10 USD).

Monday, July 7, 2014

"When in India, do as the Indians do"

What have I learned for 6 months in India?

..."When in India, do as the Indians do"...

1. Eat with right hand from a one big steel plate while sitting on the ground. No chopsticks, no spoon, no fork, no cushion, no table. Slurp, lick fingers, eat everything - no rice corn should be left! I love this! When I was I child I remember my parents telling me "not to sit as monkey at the table" and to "eat
with civilized manners" and that "you are not in the jungle".

2. Use water and left hand to clean after going to the toilet. I stopped using toilet paper or tissues - the key of low budget traveling :)

3. Spot the right place to go to pee even on a busy town street. Public toilets are rare. While peeing don't bother if people come, just continue doing your business. I am still mastering that :)

4. Take a proper bath using soap in a yellow colored pond, river, or a village well.

5. While driving a bicycle ring the bell as much and as loud as you can in order to scare pedestrians and make them move out your way. Watch out for the cows. If you hear the mighty horn of a big truck or bus behind you, go left on the street side, put your hands in prayer position and pray. Pray while the monster vehicle passes 10 cm from you making terrible noise and your bones shiver.

6. If waiting on a queue (or something that looks like a queue) push, trick, go in front of others. Otherwise - no ticket or no food for you. The Low of the jungle! I am still a beginner on this and can't compete with the lifelong experienced Indians.

7. In a full train or bus (public transport is always full in India) if you are lucky to have seat, don't bother to stand up and offer your seat to elders, woman with a child, etc.. I offered my seat couple of times and ended up standing for looooong hours.

8. Not choke on a dirty dusty street. Spit in order to clean throat/ mouth.

9. Throw garbage (plastic bottles, plastic bags, food rests, etc.) directly on the street or out of the bus/train window.

10. Shake head like an Indian and smile and look at a stranger’s eyes as sign of friendship and good will. Functions well while bargaining and talking to strangers on the streets.

11. Bargain like an Indian (still working on it and need some tips and help!)

12. Hold hands with a male friend as sign of friendship. Happened to me few times already. A new Indian friend says “Come, I want to show you something” and grabs my hand. We walk together for long time… and he still holds my hand. I take deep breaths and try to be comfortable with it. Same is when a male friend puts his hand around my waist! This is totally OK between friends in India.

13. Dance with a man on Indian music. Happened few times, mostly in Punjab.

14. Talking Gibberish to a persistent intruder or scammer as taxi driver, “guide” or scammer. The word “gibberish” comes from a Sufi mystic, Jabbar. Jabbar never spoke any language, he just uttered nonsense. Still he had thousands of disciples because what he was saying was, “Your mind is nothing but gibberish!”

15. Make stare fights with strangers, who start starring at me. I became quite good in stare fights!

16. Talk English with Indian accent and using typical Indian English words. Still learning…

17. Know about Indian culture, religion, politics, food, people difference in different Indian states. Have a nice chat about that with people I meet in bus, train, on the street.

18. Stay calm, whatever it happens.

19. Don’t talk to a woman accompanied by a man. Only talk to the guy, even when asking a question about his wife.

20. Ride on the top of a bus.

21. My perception about distances became Indian. A city 4 hours away by train is “very close”. An overnight journey is “close”. A train journey between 24-30 hours is considered as a normal distance. Once I met a family traveling from Hyderabad to Kanyakumari. They wanted to attend a marriage function. A 48 hours trip in one direction, 48 hours spend at the marriage place, and 48 hours for the journey back!

22. Take a dip in Ganga to wash the sins away.

23. Visit a temple or a guru for darsana.

24. Do sadhana. The term "sadhana" means spiritual exertion towards an intended goal.

25. Be Indian! “Nice to meet you, my name is Rajkumar, I am Engineerwala from Kashi (the other name of Varanasi or Benares). I used to work in Germany, quit my job, now I travel in India for 6 months”

26. What I wanna learn most is to speak Hindi properly! Than half of India will be mine :)

27. I love Indian food! Especially the home cooked food by Mother in Kolkata, enjoyed everyday with Brother! My favorite all-India meal would be: 
Samosa from Bangalore + Kulcha from Amritsar + Tandori chicken from Madurai + Momos from Dharamsala + Muri from Balasore + Eggroll from Kolkata + Coconut chatney from Athithi Ashram in Tiruvannamalai + Lassi with cream and butter from Amritsar + Kulfi from Amritsar + The Famous Jigarthanda from Madurai + Rasgulla from Brother's village near Shantiniketan, West Bengal

28. One of my dreams is to live in Punjab - in Amritsar or Chandigarh. And to dip into the Punjabi lifestyle! 

Wednesday, July 10, 2013

Places to visit around Chiang Mai

Chiang Dao Cave and Temple 80 km North
Nam Tok Bua Tong 40 km North on the way to Phrao

Friday, March 30, 2012

Places to visit in Bulgaria

Природни забележителности в България

Планина Славянка (красива, цветна, южно от Пирин)

Национални и природни паркове в България
http://www.pirin-np.com/ карти и маршрути Пирин

Thursday, September 8, 2011

2 do

Пътя на коня и лъка
Местонахождението на Школата по Езда и Стрелба с лък ”Пътя на Коня и Лъка” е старателно подбрано, съобразено с нуждата от пространство, позитивна енергия и свобода. Достатъчно отдалечена от София (38км.), тя е разпложена в подножието на планината Чепън.
- с колело


Thursday, March 31, 2011

The 99 yen shop song!

All 99 yen shops (nine = qu (jap.)) in Japan play inside for the costumers nonstop this song. I think, I heard it over 1000-times :)

shop qu qu
shop qu qu
date ni yasuku wa arimasen = it isn't simply(date) cheap(yasu)
anata wo omotte qu qu = we think on you - qu qu qu
anata no ouchi ni todoketai = we want give(todokeru) to your home
sonna kimochi de qu qu.. = with such feeling(kimochi) qu qu

shop qu qu
shop qu qu
nandemo kandemo qu qu = everything is qu qu
wasurenaide ne qu qu = don't forget(wasureru) qu qu
oishii tabemono todoketai = we want to give you delicious food
benri na zakka mo todoketai = we want to give you convenient(benri) stuff(zakka) too

shop qu qu
shop qu qu
kyabetsu ni daikon qu qu = cabbage and daikon(some kind of vegetable) qu qu
o-niku ni o-sakana qu qu = meat and fish qu qu
okashi da purin da yogurto = sweets and pudding and yoguhrt
matomete kaimasu qu qu = together buy qu qu

shop qu qu
shop qu qu

Monday, March 14, 2011

Място за Наблюдение на Края на Света

Mаите били предсказали, че на 21.декември.2012 ще се случи някакъв катаклизъм с нашия свят!
За справки:

В момента умувам за подходящо място за наблюдение на Края, подобно на Ресторанта на Края на Вселената. Например Килиманджаро! Седиш си горе, печеш си пиле на лава, пиеш африканска бира и съзерцаваш Края! А?


Tuesday, November 30, 2010



Като в приказка - дреме гората, в своя есенен накит от злато.
Нито птици унесено пеят, нито вятър в листата шуми.
Само пътят се бодро белее - но и той се стопява в мъглата
и по него ний, сенки безмълвни, уморено вървиме сами.

Колко много напразна тревога, колко мъка в очите прикрита,
колко сълзи преглътнали мълком, колко плач във човешкия глас...
Безнадеждно самотни и чужди - всеки лута се, дири и пита -
а всевечната, земната мъдрост - тя разляна е вредом край нас:

да ликуваме с ведрата пролет, да горим с кехлибарното лято
и наесен - с усмивка на обич към света, и прекрасен, и чист -
без тъгата на спомени празни, без страха пред надежди крилати -
да угаснем с вечерното слънце, да умрем с осланения лист...

Елисавета Багряна

Tuesday, November 23, 2010

Tragedy in Cambodia

"Cambodia declares a day of mourning for at least 345 people killed in a stampede during festival celebrations in the capital, Phnom Penh."
Link to the BBC news
I am asking myself, why there is so much suffering and sorrow in this small, beautiful country with nice warm-hearthed people?

Why the nightmare of the Khmer-Rouge? Why the American bombs? Why the landmines and the thousands people with missing legs and arms? Why the povetry and the high percentage of childrens death? Why the corruption and selling out the country to foreign corporations? Why?

Is this the Kingdom of Wonders, like in this old story?
"Cambodia came into being, so the story goes, through the union of a princess and a foreigner. The foreigner was an Indian Brahman named Kaundinya and the princess was the daughter of a dragon king who ruled over a watery land. One day, as Kaundinya sailed by the princess paddled out in a boat to greet him. Kaundinya shot and arrow from his magic bow into her boat, causing the fearful princess to agree to marriage. In need of a dowry, her father drank up the waters of his land and presented them to Kaundinya to rule over. The new kingdom was named Kambuja."

Wednesday, August 4, 2010

Съвет за живота - история от стопа

Пътувайки на стоп, човек среща какви ли не хора, а пък някои от тях дават даже и ценни съвети за Живота, Вселената и Всичко Останало.

Колата се движи с висока скорост по пътчето водещо от Стара Загора към Магистралата за Пловдив. Вътре дъни бясна чалга. Шофьорът е момче от строителния бизнес.

Шофьор: "Харесваш ли чалга?"
Стопаджия: "Не баш, но не ме дразни."
Шофьор: (опитвайки да бъде гостоприемен сменя песента) "А гръцко слушаш ли?"
Стопаджия: "Абе по-става от чалгата, ама не им разбирам какво пеят :)"
Шофьор: "Кво ти требе да разбираш, бе? Да не мислиш, че аз разбирам? Яж, пий и е_и! Тва е живота!"
Стопаджия: "Хлъц!"

Tuesday, January 19, 2010

Пловдив, вторник вечер...

Дими похапваше супичка със сирене, когато на вратата се почука. Стаята беше малка, приземна, влажна и студена. Печката - духалка, която тихо бръмчеше и чиито повеи поклащаха пердетата на малките прозорчета, почти не можеше да я стопли. Той стана и преди да стигне до вратата, изтръска остатъците от сирене, паднали върху ризата му. Когато отвори, видя малко, съсухрено същество, високо не повече от метър. То беше облечено с изтъркана, тъмночервена, кадифяна риза и дрипави кожени панталони, под които се виждаха босите му, космати крака. Островърха шапка придаваше завършеност на целия му вид.
– Аз съм таласъмът, който живее на тавана – каза той. – Може ли да вляза?
– Разбира се – каза Дими, – чувал съм за тебе. Но си мислех, че съществуваш само в приказките.
Таласъмът влезе и забърза към духалката. Той приклекна пред нея и простря ръцете си към струята топъл въздух.

Tuesday, October 6, 2009


Размишления от седмиците на медитация в храма.

Всичко в света се променя. Това е очевидно. След деня идва нощта, сезоните се сменят, хората остаряват. Човек, който се привърже към нещо/някого страда, когато то се промени. Например смъртта на близък човек. Също така промяната (развитието) у любимия човек често е причина за раздяла в една връзка. Приеми, че нещата се променят и не се привързвай. Грижи се, давай най-доброто от себе си, но не тъжи, когато нещо се промени в насока, която не харесваш. Не можеш да го промениш, защото нямаш влияние върху други хора и външни фактори. Let it go!

Прави добро, така че дори и да умреш в следващата секунда, то ще е с добра мисъл и добро чувство. Не се предавай пред проблемите, не мисли "какво щеше да стане, ако...", а учи от своите грешки.

Медитацията служи за пречистване на мозъка от вечно тревожещите го мисли. Практикувайки я ще се освободиш в зародиш от гняв, тъга и грижи. Например появилото се малко чувство на гняв може да се сравни със запалването на малко огънче вътре в теб. Мислите само ще го подхранят и ще избухне пожар. Този пожар ще те накара да търсиш разрешение на проблема във външния свят (например като набиеш виновника за гнева ти).
Когато усетиш малкото огънче, забележи го и просто повтори сам на себе си : "гняв, гняв, гняв" или пък преброй до 10. Когато се усети наблюдавано, малкото гневно пожарче ще се засрами и самоизгаси.

Всъщност нали всичко се променя, та няма за какво да се гневиш, грижиш и тревожиш.
"Mai pen rai" - казват тайландците (бг. - няма значение, не се кахъри, всичко е наред)

Thursday, July 16, 2009

Коледари в Камбоджа

Действието се развива в един горещ предиобед няколко дни преди кхмерската Нова Година (наречена на кхмерски и тайландски Сонгкран) на близката до пазара улица в град Сием Риеп (Камбоджа). Сием Риеп е известен с разположените наблизо величествени храмове на Ангкор - символ и спомен от древната могъща империя на Кхмерите. Групата кхмерски "коледари" се придвижва от магазин на магазин, в които продавачите предвидливо са подготвили малки дарове като бобнони, сладки, безалкохолни напитки и др. Даровете са оставени на земята, от където по време на танца ловко биват прибирани от "коледарите" с помощта на плетените лопатовидни кошници. Полезна работа върши и торбичката за подаръци, закачена на кол и учтиво подавана от жената танцьорка на даряващия дюкянджия. Приемат се също дарения в кеш... американски долари разбира се :) - предпочитаната валута пред обезценяващия се камбоджански риел. След танцовото прибиране на дарове следва песен за здраве и берекет, след което процесията се премества към следващото магазинче. Коледарската процесия така ме заплени, че забравих накъде бях тръгнал. Заснех един малък фрагмент от нея, който можете да видите по-горе.

Monday, July 6, 2009

Saturday, June 6, 2009

Искам да съм там!

Избягай! Иди другаде.
Срещни се с непознати - непознати култури,
непознати племена, непознати факти.

Приключенията, които си сънувал.
Страните, за които си мечтал.
Хората, които искаш да видиш.

Повече пътешествия.
Повече знания.
Повече емоции.

Заключи се вкъщи.
Пусни телевизора.
Виж света!


Търсете при Вашия кабелен оператор.

Реклама в списание "Одисей"

Tuesday, May 19, 2009

Корейска диско песен - хит в Тайланд

"Nobody but you" на корейките от Wondergirls звучи навсякъде в Тайланд. Дали в малкото селско ресторантче или в луксозния Ривърсайд, в големия супермаркет или шопинг мол, дали в препълнената диско зала, дали по телевизия, радио или изпълнявана на живо по концертите около Тайландската нова година, песента се въртеше навсякъде около мен, преследваше ме и ме обсебваше. Усещам я как трайно се е загнездила под някоя от мозъчните гънки гадината.
Поствам я тук, с надеждата да се отърва от нея.

Sunday, April 5, 2009

Cambodia - Kingdom of Wonders

Cambodia came into being, so the story goes, through the union of a princess and a foreigner. The foreigner was an Indian Brahman named Kaundinya and the princess was the daughter of a dragon king who ruled over a watery land. One day, as Kaundinya sailed by the princess paddled out in a boat to greet him. Kaundinya shot and arrow from his magic bow into her boat, causing the fearful princess to agree to marriage. In need of a dowry, her father drank up the waters of his land and presented them to Kaundinya to rule over. The new kingdom was named Kambuja.

Wednesday, March 11, 2009

Thai Tiger and Dimi

Dimi: "Gydi, gydi"
TT: "Ei! Nemoi da se zakachash, oti ke te griznem!"

Tuesday, February 10, 2009

Monday, January 26, 2009

Live off the land.

Live off the land.

Koh Mak Island, Thailand

Tuesday, January 6, 2009

Когато мечтите започнат да стават реалност.

Л: А ти реалист ли си?
Д: Напоследък - да. Това за което съм си мечтал преди лека по лека започва да се реализира :)))И предпочитам да се съсреодоточа върху реализиране на реализуеми неща, като не спирам и да мечтая де.
Л: Ах, и къде е границата реализуеми/нереализуеми мечти?
Д: Хаха, стремя се непрестанно да я разширявам. Според мен граница няма... границите си ги слагаме ние.
Л: А как преценяш кое в коя категория да попадне?
Д: Инстинкт, предчувствие.

Thursday, January 1, 2009


‘Why do you do it?’ friends often ask, perplexed,
Brows raised, minds sorely vexed.
‘The world out there is dangerous!
Aren’t you scared? Why do this?
You need steady work, a house, two cars!
You have only a motorbike, and sleep under stars!’

Dear friend, if you must ask, you cannot know
This curiosity that drives me so.
To you it is hidden; in me rises unbidden!
But one day the world I’ll have ridden
By iron steed, then perhaps this need
Will have vanished, finally vanquished!
That day will find me on deathbed,
With no regrets for the life I led.

Will you be able to say the same?
Or will you despair a life worn plain?

I will stake my Himalayan memories
Against your estate of a thousand trees.
Pit my Thai sunset
Against your private jet.
Weigh my horse rides at sunrise
To your Italian suits and ties.
I’ll rejoice in friends before I go,
Not the figures of my stock portfolio.

And, amazingly, there are more like me;
They reject slavery, and are truly free.
They took the chance we all had,
And honestly it makes me sad
That you didn’t.
You thought you couldn’t…
Live without the luxuries
Of all our modern amenities?
You choose the bonds of mortgage, but claim to be free,
Wasting a lifetime absorbed by TV.
Why watch it? but live it!
One life’s all you get!
Don’t put off ’til morrow and continue to borrow
The lives of strangers; ’tis the greatest of dangers
To the soul
Which grows old
Before its time.

Hercules, Columbus,
Guevara, Odysseus,
Champlain, Agamemnon,
The list goes on…
What have they in common?
Regardless man or god,
The soil of continents they trod,
Not in search of gold but adventure!
Not growing old ’cause they ventured
Far from safety; but far be it from me
To Judge…

The pitiless pity us
With souls black pitted.
Pray! save it for those less spirited.
For us… our horizons are unlimited.

by James Richmond

виж още по темата тук

Wednesday, December 31, 2008

Честита Нова Година :)

Über Länder, über Seen
Kommt mein Neujahrsgruß geflogen;
Bleibt dem Freunde in der Ferne
Auch im neuen Jahr gewogen!
H. Stökl
(изпратено от Борислава Харнос)

и моят опит за превод...

Над морета и страни,
Новогодишният ми поздрав лети,
Към приятел далечен,
и през новата Година благосклонен!

Sunday, December 14, 2008

The Mindful Way

The Mindful way е кратко 20 мин. филмче за живота на тайландскисте монаси, ученици на Аджарн Ча. Състои се от 3 части в ютуб.

Friday, December 12, 2008

Из книгата на Любен Янков "Отнесени спомени"

Неотдавна излезе от печат автобиографичната книга "Отнесени мигове" ("Издателско ателие Аб"). Неин автор е българин, живеещ в Ню Йорк - фотографът Любен Янков. Чрез книгата читателят попада в едно сякаш измислено измерение - пътешествия, романтика, невероятни обрати, страст, драматизъм. Наистина ли всичко това може да се случи някому? Може. И се е случило! От начало до край.

Цитати от книгата на Любен:
"Трудно е да се опише идиотизма защо един нормален(?) човек зарязва работа, напуска удобствата на домашната атмосфера и се впуска, с една налудничева страст, в някакво съвсем безцелно и съвсем непрофесионално и много често неориентирано пътуване, подлагащ се на ненормални и непоносими условия. Предполагам отговора е авантюрата - предизвикателството. Всеки е създаден да изпълни дълга си, подчинявайки се на някакъв закон с потайности, който го подтиква несъзнателно, че човек трябва да се изяви, че е постигнал нещо. Отговор защо аз правя всичко това, че дори и целият ми живот протече такъв, все още нямам, но продължавам да го търся. Представям си, нещо което не е за представяне, колко плебейски скучно и мудно трябва да е отминал живота на тези, които рано още в самото му начало са се хванали като безгръбначни удавници за сламката, заседнала в тинята и огорченията на собствения им живот. В края на краищата все пак са спасени, но вече еснафи-пенсионери.
Все още не можех да разбера в себе си как съдбата ме подбужда, подвежда и неочаквано поставя в обстоятелства, в които аз се оказвам задоволен от всичко и след това ме дърпа и изоставя всичко, сякаш е илюзия, за да ме подтикне отново с притегателна сила към неизвестното. Можех спокойно да изчезна някъде без някой да разбере, че аз изобщо съм съществувал. А може би просто съдбата на мъжете като мен да е предопределена да се подвяват като есенно листо във възрастта на живота. Какво действително търсеше това есенно листо е трудно да отговоря. А може би да не е в търсенето, а в подвяването."

Детето, катерицата, феята и бобъра

"Бобри ли са те, бобри или не, щом се казват диви бобри, дайте ги на нааааас!"

Monday, December 1, 2008


"И ако ти би могъл да се откъснеш от България, да погледнеш на нея от чужди брегове, би може би се захласнал по нея, защото - право - когато се къпеш в морето, не можеш тъй добре да му видиш лазурните вълни, както ако го погледнеш отдалеч..." - П.Ю.Тодоров

Monday, November 24, 2008

"Отражения" изложба на Александър Иванов

Написано от Александър Иванов
публикувано в http://www.alexanderivanov.com/news.html

Все още не мога да разбера защо няколко души се разплакаха, докато гледаха мои фотографии на красива българска природа. Може би защото снимките са отражения на заобикалящия ни свят такъв, какъвто е – красив и противоречив. Всички ние живеем с раздвоена душа в един раздвоен свят. Едната ни половина е потопена в хаоса на ежедневието, тя в повечето случаи е неуверена и объркана от неспособността ни да се впишем адекватно в обществото и да следваме бързопроменящия се свят. Другата все още живее с идеализма и първите миризми от детството, където светът е прекрасен, а щастието – вечно и първично наше състояние. И когато на фотографиите видим сред каква прекрасна природа живеем, и изведнъж осъзнаем колко хармоничен и красив е животът сам по себе си, това изважда наяве вътрешния ни конфликт.

Може ли да има свят без конфликти? Едва ли!

Можем ли да съчетаем интересите на едно стремително развиващо се консуматорско общество с интересите на природата, която ни заобикаля и всъщност ни дава живот? Отговорът също е – едва ли!

Идеята на тази изложба е да провокира първо чувствата, после мисълта и ако това доведе до някакво, макар и минимално действие, това е началото.

С тези снимки искам да извикам на себе си, а може би ще ме чуе и още някой: „Човече, поспри се за миг, погледни в душата си и направи така, че светът около теб да стане такъв, какъвто мечтаеш да бъде. Това зависи и от теб."

Александър Иванов
побликувано в http://www.alexanderivanov.com/news.html

Thursday, November 6, 2008

The Balkan Mountain

"There is pleasure in the pathless woods,
there is rapture in the lonely shore,
there is society where none intrudes,
by the deep sea, and music in its roar;
I love not Man the less, but Nature more."
-- Lord Byron

Tuesday, October 28, 2008


Пусни си песента в ютуб, докато четеш.

Кой е предполагал, че съществува такова интересно и екзотично място, което е толкова близо до България? Може би вие? Аз пък бях изненадан :-).

Разхождайки се по улиците на стария град между Св. София, Капалъчарши и Синята Джамия чувствах спомените на историята, станала свидетел на две могъщи империи, на две различни религии. В огромния военен музей в квартал Таксим отлично е пресъздадена обсадата и превземането на Константинопол през 1453 г. от османсците. Видинското царство пада 56 г. по-рано - през 1396 г. Дълги години преди да бъде превзет, Константинопол е съществувал като последен стожер на умиращата Византийската империя, намиращ се насред завладените от османците Мала Азия и Балкани. В музея може да се види и картина изобразяваща произхода на червеното турско знаме с полумесеца и звездата. След успешна битка, турският владетел се разхожда по бойното поле и вижда полумесеца и звездата отразени в кръвта, стекла се от посечените турски войници.

Друга много интересна картина е тази изобразяваща турската атака срещу българо-руските позиции на връх Шипка..... интересното е, че ъгъла е различен. За разлика от българските картини изобразяващи отчаяната съпротива на нашите опълченци, мятащи камъни, дърве и мъртви тела, турската картина показва стройни аскрески редици пъплещи по планината.

Бях запленен от пазарите. Търговията е навсякъде! Нашият хостел приютяваше предимно търговци от Азия и Африка. Фоайето бе пълно с денкове със стока, която заминава за страни от целия свят. Хостелът предлага куриерски услуги. За 1,65 евро/кг човек може да изпрати денк или колет до Германия, Англия, Конго или Зимбабве!

Научих се и да се пазаря :)!
Ако нещо ти хареса питаш колко струва "Хач пара?". Казват ти някаква цена, която повечето пъти е 2-3 пъти по-вискока от реалната, например "10 лира". Ти си тръгваш без да кажеш нищо. Търговецът ти вика зад гърба : "Ок, "8 лира фор ю май френд". Ти се обръщаш колебливо, намръщваш се леко и пак си тръгваш. Той пита отново "7 лира, ОК?". Връщаш се, гледаш пак стоката. Казваш "Туу мъч, 3 лира!". Търговецът се мръщи леко и казва - "6 лира!" Ти казваш "йок! 4 лира!" и накрая ти го дава за 5, като всъщност реалната цена е може би около 2-3 лири :)

Ето някои вкусни неща, които опитах:
Kokoreç - кокореч - агнешки дреболии на скара
Балък Екмек - печена риба на скара сложена в хляб със лук и салата. (балък=риба, екмек=хляб)
Бюрек - продават се на килограм - мазни и старшно вкусни, със сирене, спанак или месо.
Локумите са страхотниииииии!

Полезни думи ако си поръчваш дюнер:
Ярим - половин (питка хляб)
Дюрюм - навит (в хляб подобен на палачинка)
Ет - телешко месо
Тавук - пиле

През по-голяма част от времето прекарано в Истанбул валеше - ту слабо, ту проливно. Интересни бяха предприемчивите продавачи на чадъри, които щом завалеше разтягаха малки импровизирани сергийки на тротоарите. "Шемсие, шемсие" ("Чадъри, чадъри") - чуват се техните викове, а цените се покачваха пропорционално с усилване на дъжда.

Въпреки проливния дъжд и тоталното измокряне, Истанбул ми хареса много! Мечтая си да отида пак и то за седмица-две през които да открия някои от тайните му.

Tuesday, October 14, 2008


Слушай песента в ютуб, докато четеш.

Малкият дунавски град Свищов е известен търговски център в миналото и град с бурна история. Там руските войски форсират Дунав и се насочват към Плевен, за да набият лошите турци и освободят България. Академията е сърцето на Свищов. Многото усмихнати млади хора създават една атмосфера на спокоен и безгрижен студентски живот. Разхождайки се по улиците, имах чувството, че се завръщам във времето отпреди 10-ина години - времето на предприемчивите дребни търговци, малки магазинчета със странни имена и ниски, почти социалистически цени (шшшшт! тихо, да не ги вдигнат!). Това градче е дало много видни и изключитлни личности на света като великия Алеко Константинов, вдъхновяващия Любен Янков, умеещата да се наслаждава на живота Лидия и грижовната Йода. Свищов бива посещаван и от много интернационални Нещотърсачи като американката Бети и японката Юки.

Ако имате път към Свищов, непременно посетете лекцията по финанси на другаря Пътев! Лекцията, на която бях, умело съчетаваше теми като история на парите, истини за комунизма и причини за световната финансова криза.

Още древните римляни са оценили далаверата да се в Свищов и да са си направили цял град с укрепление - "Нове". А пък там дори има и стари римски тоалетни със столче за седене! Никак не са били глупави римляните! След дълги векове римско господство, Нове беше превзет на 12.10.2008 от двама нещотърсачи, на които им се ходеше до тоалетната.

Свищовлии още от древни времена са притежавали изключителен търговски нюх. Доказателство за това е магазинчето за книги и мед! Комбинацията на тези две изключително важни за мен стоки намирам за уникална! Отиваш за книга, купуваш си и мед да си подсладиш душата.

Благодаря на Йода, която сподели с мен по братски своя красив свят!

Tuesday, October 7, 2008

Общество на Нещотърсачите

Примерни неща за търсене: познание, мъдрост, начини за пълноценен живот, утеха, спокойствие, надежда и наслада, Баланса на живота, уютно местенце където да си починат, необезпокоявани от никой и нищо и да съберат сили, Митичния В.О., Любов

Wednesday, October 1, 2008

Пепелянката и мотиката

Беше слънчев, леко прохладен есенен ден. Животът в малкото селце сякаш бе замрял в предиобедния припек. По улиците и в дворовете почти не се мяркаха хора. Пепелянката се наслаждаваше на топлите слънчеви лъчи изтягайки се на прашния път. С носталгия си спомняше за жаркото лято, обилните гуляи с полски мишки и симпатичния самец с оранжево на опашката.

Бащата и момчето пристигнаха от София на село, за да прекарат няколко дни далеч от големия град, близо до природата и родната им земя. Още преди обяд на следващия ден те се запътиха към селските гробища. Момчето крачеше бодро с мотика на рамо, с която щеше да почисти плевелите от гроба на баба и дядо.

И дойде мигът в който се съзряха!
Пепелянката си плю на петите и запълзя към къпинака. Не бе така бърза и пъргава, както обикновено - кръвта й бе хладна. Момчето се затича радостно към нея и я спря с мотиката. Отначало я помисли за слепоок, но после забеляза рогчето на носа й. Пепелянката съскаше гневно. Беше безпомощна, съдбата й зависеше от волята на друго същество.

Wednesday, September 17, 2008

Кое е твоето Небесно Царство?

"There (in the Kingdom of Heaven) you are not what you were born, but what you have it in yourself to be." says Godfrey of Ibelin.

Във филма "Небесно царство" главният герой е ковач в своята малка работилница някъде в средновековната западна Европа. В света в който израства той е роден за ковач (what he was born to be).
Обстоятелствата го карат да замине заедно с кръстоносците за Йерусалим (Небесното царство). Там главният герой намира себе си, като защитник на града и хората, борейки за своите ценности и идеали (what he has it in yourself to be).
Кое е твоето "Небесно Царство" (Нещо, Някой, Някъде.....), което ти помага да намериш себе си?

Monday, September 15, 2008

Магеланска треска

Мъдрата Йода каза:
"Магеланска треска е треската на любознателния пътешественик. Не е лоша болест. Когато пътешестваш, магеланската треска кара очите ти да блестят и да правиш необичайни неща. Но пък вечер заспиваш спокойно и сутрин се будиш с усмивка."

Wednesday, September 10, 2008


Днес говорих с моя приятел Майкъл от Тайланд. Случайно ми хрумна да го попитам дали не е виждал напоследък нашия учител монах Пра Сонгсърм.

Ето какво ми отговори:
"He's not a monk anymore. He disrobed a couple years ago and is in business now. I haven't seen him in quite a while. He was wearing different clothes the last I saw him, but was the same guy. :)
That's a big surprise for me, too. But he really seemed the same as before, just wearing different clothes."

Tuesday, September 9, 2008

Тайландският премиер - водещ на готварско ТВ шоу

"Съдът в Бангкок нареди на премиера на страната Самак Сундараведж и неговия кабинет да подаде оставка, след като бе установено, че той е нарушил конституцията, съвместявайки държавната си позиция с ролята на водещ на готварско шоу по частен телевизионен канал" предаде Би Би Си

Все пак човек е щастлив, когато следва призванието си, нали?
Хора, поставили си цели, които са им много важни и които са насочени към себеосъществяването им, а не толкова към външни аспекти като социален престиж или материални облаги, тези хора се чувстват по-щастливи.

Friday, August 29, 2008


Die gefaehrlichste Weltanschauung ist die Weltanschauung derjenigen, die die Welt nicht angeschaut haben. -- Humboldt

Опасен е светогледът на хората, които не са видели света. - Хумболт

Преди 10-ина години мислех по подобен начин като това момиче (частта след 0:55 сек.). Предполагам, че и много други българи в резулат на уроците по история и възарждащия се напоследък национализъм имат негативно мнение за турците. След като обаче лично се запознах с турски студенти в Германия, мога да кажа, че всичките те - Сертан (и неговите приятели), Алп, Ослем и Джеран са едни от най-стойностните, чистосърдечни, честни и добри хора, които познавам....и най-вече - предани приятели. Същото важи за приятели и познати от Арабския свят - Редуан (Мароко); Тарик, Али, Висем (Тунис), Раеф (Египет), Мустафа (Пакистан).

Thursday, August 14, 2008


Paris is amazing city! It seems to me, that French people know how to enjoy life.
It is good to know French language thou. People there are not so talkative if they speak English...

Tuesday, August 5, 2008

Incredible Steve Jobs's speach at Stanford 2005

Благодаря за подаръка Ева!

1. Story
Connecting the Dots! Навързване на точките.
Следвай порива на сърцето (душата, интуицията). Сърцето избира възможностите, които ще те направят щастлив. Дори и в момента това, което ти казва да противоречи на разума и да ти се струва безсмислено... След време ще успееш да разбереш, какво добро ти е донесло и как е повлияло върху събитията в живота ти.
Не можеш да свържеш точките в момента, но разбираш как са свързани след време. Трябва да вярваш, че точките ще се свържат някак си в бъдещето! Трябва да вярваш в нещо - наречи го живот, съдба, карма, наречи го както искаш, защото вярвайки, че точките ще бъдат свързани в бъдещето, ще ти даде увереност да следваш сърцето си, дори когато то те води по странични неотъпкани (необясними в момента) пътеки.

Всичко на този свят е свързано по схемата Причина - Следствие, всичко е Едно...
Зеланд - Душата (интуицията) избира най-добрата за теб възможност от безкрайните възможности на Вселената.

Monday, August 4, 2008

Thursday, July 31, 2008

kak mina presentaciajata dnes li?

ami ok doki!!! :))))
ama utre pak, i sega pak podgotowka....
sred uchastnicite w kursa ima i edin profesor!!! dosta bavno se sprawja gorkija. dori se skyta kato pravihme mejdinnoto prepitwane, hahah, :))!!!!
eiii, doide vremeto, w koeto poslednite stawat pyrvi!!! :))))

Wednesday, July 16, 2008

Договор за работа

Днес 17.Юли.2008 между Рибка Ко. (Ън)Лимитед и Дими се сключи следния договор за работа:

Позиция: момче за всичко
Задължения (права): готвене, чистене, пране, шофиране, асистент чертожник, ескорт по коктейли и приеми, офис мениджмънт, PR (комуникация с медиите), надзираване на майстори, четене на хороскопи,
Дата на започване: 1.Септември.2008
Продължителност: безсрочен
Заплата: 800 лв. + стая в София с две легла, клон и гардероб

Sunday, July 13, 2008


Волю неволю и аз станах член на консуматорското общество. Но май взе да ми харесва. Особено наслаждение носи препускането с висока скорост по широкия немски аутобан. мда....

Saturday, July 12, 2008

Lifesurf project

Размислите и идеите ot последната една година и половина започнаха да изкристализират и навързвайки се да оформят конкретен план за действие.
Днес докато тичах в гората му измислих и име - Lifesurf project.
Lifesurf project надгражда изпълнилия целта си проект Reise, започнал 2000 г.
Името се състои от двете думи Life и Surf
- живот; смисъл на живота; живеене на истински живот
Surf - сърфиране; плъзгане по вълните, улавяики и използвайки външна движеща сила; пътуване към избрана дестинация; търсене.

Lifesurf project

Sunday, June 1, 2008

...всъщност публиката прави представлението!

Дааам така е! Публиката е основния участник в представлението.
Тъкмо се връщам от Мюнхен, където бяхме на фестивал на българската фолклорна музика. Залата бе нагорещена от положителни емоции и веселие.
Предствихме се много добре! Публиката беше многобройна, изключително активна, подкрепяща и доволна. Ръкоплясканията, виканията, усмивките.... чувствайки ги докато играем на сцената ни дадоха криле. Танцувахме с хъс. После получихме похвали от много други участници и хора от публиката. А най-радостното е, че направихме Гери щастлива. Услилената подготовка определено си струваше.
В очакване на ДВД-то....

Wednesday, May 28, 2008

Гатанка / а Question


Шрек има големи ноздри,
защото има големи * * * * * *?

Моля изпратете отговор на емайла ми
koruin(DELETETHIS@)yahoo.de или отговорете в коментара към тази пост.

A Question

Shrek has got big nostrils,
because he has also big * * * * * * *?

please send your answer at my email koruin(DELETETHIS@)yahoo.de , or just write a comment here.

Tuesday, May 20, 2008

Силата на позитивното мислене

Днес отидох до фризьорския салон на босненките, защото косата ми беше избуяла. От улицата видях, че в салона е празно. Влязох. Младото момиче, което е на обучение там, ме покани да седна на фризьоркския стол. Оказа се, че шефката Емина я няма, и момичето щеше да ме подстригва. Усетих я как леко се уплаши. Явно си спомни. По-миналия път тя ме подстрига. Беше видимо неравномерно и на мен определено не ми хареса - и явно съм го показал. Отивайки следващия месец настоях Емина да ме подстриже, въпреки, че момичето беше свободно. Неприятно за нея, нали?

Такаааа. Да си представим днешната ситуация. Тя пристпва видимо плахо към мен, седящия на стола, недоволен в миналото клиент. Реших да й дам още един шанс. Пожелах й от все сърце да се чувства уверена и добре. Усмихвах се. Резултатът беше поразителен. Тя се справи доста добре. Рядко ме подстригва някой така хубаво! А накрая тя дори се усмихваше. Контрастът с намръщеното и изплашено преди 10 мин. лице беше поразителен.

Sunday, May 18, 2008

Der neue Armuts- und Reichtumsbericht der Bundesregierung

Arm ist nach offizieller Definition, wer als Alleinlebender weniger als 60 Prozent des mittleren Einkommens verdient. Das sind, so Scholz, «781 Euro netto». Als reich gilt, wer als Single netto mehr als 3418 Euro monatlich zur Verfügung hat. Die Entwicklung skizziert der Sozialdemokrat mit den Worten: «Die Einkünfte der Reichen sind gewachsen, dagegen sinken die Einkommen im unteren Bereich leicht, im mittleren Bereich stagnieren sie.»

My favorite Thai dish - Khao Soi


Friday, May 16, 2008


Искам да срещна един човек, но не знам къде да го намеря...

Говорх с него преди 2 години. Срещнахме го случайно с Дино в тъмното близо до двореца на Уни Хохенхейм. Разхождаше 6-7 кучета. Имаше излъчване на просветен човек. Говореше мъдро. Бил известен професор по музика в Пловдив. По едно време оставил всичко. Сега пътува с каравана жена си из Европа и Северна Африка. Имат 12 кучета, които са спасили по пътя. Времето си прекарват в пътуване и четене на книги.

Friday, April 25, 2008


Въпрос: "...кажи ми нещо повече за себе си....какво обичаш...съответно мразиш...какво те разочарова...какво впечатлява...?"

Отговор: "...вярвам в любовта, вярвам, че като искаш нещо от сърце - то се сбъдва...вярвам в позитивното у хората...старая се да не мразя....впечатляват ме необикновените хора, които мислят и живеят иначе, и които не се движат от принципите на консуматорското общество, а от нещо вътре в тях самите.
уча се.
обичам да пътувам и да танцувам.
разочарова ме това, че не успявам да помогна на най-добрия си приятел, който с времето се превръща във все по-голям песимист..."

Thursday, April 24, 2008

Добив на петрол

Четейки статията за вестник дневник за добива на петрол в Саудитска Арабия, се запитах колко петрол се добива в света.
87 милиона барела дневно е световното потребление.
1 барел = 159 литра
прави 13,8 милиарда литра петрол на ден
13,8 милиона кубически метра

Tuesday, April 15, 2008

Кому са нужни разговорите за политика между приятели?

Напоследък прекарвайки време сам вкъщи мисля, че съм станал някак по-възприемчив към всичко и се безпокоя за неща, които никога не са ме интересували кой знае колко досега.

Най-добрия ми приятел (живее в БГ) от няколко месеца насам започна да ми говори за политика (корупции, мафии..), всичко примесено с изразяване на доста негативни емоции. Много се тревожи. Започнал е да въздиша като стар човек. Питах го, не му ли правят забележка хората около него. Той отговори, че всички така били въздишали тежко тежко?!?!

Не съм го питал за тези неща, само го изслушвам като ми говори. Той някак си решава, че е било за мое добро да ме бил иноформирал за "истинския живот", за да съм знаел бил как е в България и да не съм си помислял да се връщам.
После следват и разкази за лошите му шефове в работата, как в България не могло да се работи нормално, колко били лоши българите мениджъри, и колко прости някои мениджъри чужденци във фирмата. И в кое министерство какво безхаберие било. Аз се опитвам да помогна с конкретни съвети при конкретни работни проблеми, но той не се вслушва...

Междувременно започнах да чета редовно новини от България. дневник.бг, нюз.бг, капитал.бг.
През последните месеци след всеки наш разговор с политическо-негативистична тема, цял ден съм раздразнен, тъжен и разтревожен. За него, за вкъщи, за родителите ми, за брат ми. От една страна се опитвам да му помогна, от друга виждам, че и мен ме обхваща лека полека негативния тип мислене.

По принцип съм човек, който действа с оптимизъм и вдъхновение. Те ми помагат да постигна целите си. Отделям повече време над положителните неща. За опасностите и проблемите мисля към края на плана, защото направя ли го в началото-> губя енергията да постигна целта.

Всъщност да си призная досега не съм се интересувал кой знае колко от политика. През последните години в едни от най-щастливите периоди от живота ми, нямах представа кой е министър председател и кой президент на България.

От една страна, приятелите са за да се изслушват и да си помагат нали? От друга страна - не мисля, че говоренето, по скоро дъвченето на политика води до нещо положително или креативно, само изнервя. По-скоро е някакво ядосване, за нещо което не е под контрола ни.

Wednesday, April 9, 2008


Преди време в едно тв предаване попитаха отец Любомир Братоев, много интелигентен човек и един от отличниците на играта „Стани богат", кой от десетте смъртни гряха е най-страшен, най-голям? Веднага си помислих, че ще отговори: убийството. Той обаче каза: горделивостта. И обясни защо - човек, който много се е възгордял, не уважава хората, не зачита нищо и смята, че всичко му е позволено, т.е. той с лекота може да извърши останалите грехове без да изпитва угризения или вина.
Всъщност, свещеникът е много прав.

Написано от Елизабет Дафинова

Friday, April 4, 2008

Thursday, April 3, 2008

Happiness is only real when shared

"Happiness is only real when shared."
Christopher Mccandless alias Alex Supertramp, 1992, Into the wild

Was bringen die tollsten Erlebnisse, die schönsten Strände, der blaueste Himmel, wenn man sich nicht mitteilen kann? Niemanden mehr hat, mit dem man sein Glück teilen kann? Abende lang sitze ich da und erzähle von meinen Reisen, meinen Erfahrungen. Warum? Weil es mich glücklich macht von der tollen Zeit zu erzählen, weil es mich wieder zurück bringt: Zurück ans Meer, zurück zur kalten und dünnen Bergluft, zurück zum glühenden Rot eines Sonnenaufgangs...


Eddie Vedder - No Ceiling

Eddie Vedder - Society

Eddie Vedder - Guaranteed

Wednesday, March 12, 2008

Ние можем да имаме много жени

Автор Стефан Цанев.
Михаил Белчев изпълнява песента.

Ние можем да имаме много жени,
но една ще бъде от начало до края ни.
Тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни.

Ние можем да имаме много жени,
но една ще бди над живота ни.
Тази, която ще каже “Стани”,
щом клекнем, когато се целят в челата ни.

Ние можем да имаме много жени,
но една ще ни обича истински.
Тази, която ще ни измени,
когато превърнем в пари мечтите си.

Monday, March 10, 2008

Мъжете, които мият чинии, получават повече секс

Мъже, помагайте на жените в кухнята и те ще ви помагат в леглото! Господата, които вършат домакинска работа, подобряват хармонията в двойката и могат да имат по-удовлетворителен сексуален живот, сочат резултатите от американско изследване. Щом силният пол често играе домакинска роля, усещането на жените за справедливост се засилва, те стават по-щедри на ласки и проблемите намаляват. Резултатите от проучването ще бъдат представени на конференция по въпросите на семейството през април в Чикаго.

[07-03-2008] из вестник "Новинар"

Saturday, March 1, 2008


Внимане, внимание, всички мишки на събрание!
Ще говори от трибуната Митко маймуната!

Благодарствено Слово!

Искам да благодаря на Весела за приятните и поучителни разговори и безценните съвети относно важни книжки и филмчета по Темата!

Благодаря за вниманието!

Thursday, February 28, 2008

Monday, February 25, 2008

Фалшиви ценности

"Успял мъж е този, който може да задоволи всички желания на една жена. Успяла жена е тази, която може да си намери такъв мъж."
Написано в профила на едно момиче в date-сайт.

По тези критерии аз лично не искам да съм "успял", нито пък желая такава "успяла" жена.

Thursday, February 21, 2008

Швабски нрави 1

"Spare, spare - Häusle baue! Hund verkaufe - selber belle!"
- поговорка из швабския народен фолклор

Както всички знаем, швабите са големи спестовници.
Ето една интересна случка от коледния празник с колеги от института. За празничната вечеря се уговаряме всеки да донесе нещо за хапване и пийване от неговия си край/държава.
Аз нося вино и баница, сърбина - сливовица и сланина, индиеца - вкусни индийски гостби, немците - сладкиши, салати и специалитети. Всеки е наредил донесеното на масата пред себе си или го е оставил на бюфета.

Идва официлното откриване. Шефът държи кратка реч, показва сними, благодари на всички нас за успешната година.
След това всеки се изправя и гордо обяснява какво е донесъл.
Идва ред на един от швабите - пред него празно! Вика "Аз съм шваба! И нищо не съм донесъл, което си е типично швабско!"
Чудех се да плача или да се смея.

Tuesday, February 19, 2008

Моята стаичка на покрива

В град Щутгарт, на една съвсем обикновена улица, в една съвсем обикновена къща живее най-обикновено семейство. Това семейство се състои от един най-обикновен баща, от една най-обикновена майка, от една най-обикновена баба и от едно най-обикновено дете - Дребосъчето.
— Аз съвсем не съм най-обикновено момче — казва Дребосъчето

И в цялата къща има само едно необикновено същество — това е Дими от покрива. Да, той живее на покрива и това само по себе си е вече необикновено. Може би в другите градове да не е така, но в Щутгарт почти никога не се е случвало някой да живее на покрива, и то в отделна малка стаичка. А, представете си, Дими живее тъкмо там.

Дими си живее прекрасно в своята малка стаичка на покрива. Вечер сяда пред отворената капандура, яде шам фъстък и гледа звездите. Разбира се, от покрив звездите се виждат по-добре, отколкото от прозорец, и затова може само да се учудваме, че толкова малко хора живеят по покривите.

Каквото и да се приказва, не е много приятно да живееш сам-самичък в малка стаичка, и то такава, за която никой нищо не е чувал. Тъжно е, ако няма кой да ти извика: „Здравей, Дими!“, когато прелиташ наблизо.

Monday, February 18, 2008

"Жени и вино! Вино и жени"ot Кирил Христов

Прости мъртвило, роден край, прости!
Пред мене нов живот се днес открива,
с нов трепет се сърцето ми опива,
и моят дух неудържим лети
към щастие - към бури и вълненйя?
Пиян съм аз от мойте младини!
Тъй хубаво е всичко окол мене!
Жени и вино! Вино и жени!

Колиба кривнала е ваший храм,
кандило слънцето ви е... - Плъзнете
по призраци, а мене оставете
да поживея, както аз си знам:
в безумства и вов вихрени наслади!
И погребалний ми ли чуйте звън,
не ме окайвайте, че сили млади
прахосал съм: то беше дивен сън!

О, нека отлети живот крилат -
ала със пълна чаша във ръката,
кога тъй сладостно шуми главата,
когато цял е в рози Божий свят!
И нека отлежала се отпусне
на топломраморните й гърди,
несвестно нека шепнат бледни устни:
- Ах, тихичко ми пей, не ме буди!...

Party Helloween 2007

С компания Метовци

Tuesday, February 12, 2008

"If "— by Rudyard Kipling

IF YOU can keep your head when all about you
Are losing theirs and blaming it on you,
If you can trust yourself when all men doubt you,
But make allowance for their doubting too;
If you can wait and not be tired by waiting,
Or being lied about, don’t deal in lies,
Or being hated don’t give way to hating,
And yet don’t look too good, nor talk too wise:

If you can dream—and not make dreams your master;
If you can think—and not make thoughts your aim,
If you can meet with Triumph and Disaster
And treat those two impostors just the same;
If you can bear to hear the truth you’ve spoken
Twisted by knaves to make a trap for fools,
Or watch the things you gave your life to, broken,
And stoop and build ’em up with worn-out tools:

If you can make one heap of all your winnings
And risk it on one turn of pitch-and-toss,
And lose, and start again at your beginnings
And never breathe a word about your loss;
If you can force your heart and nerve and sinew
To serve your turn long after they are gone,
And so hold on when there is nothing in you
Except the Will which says to them: “Hold on!”

If you can talk with crowds and keep your virtue,
Or walk with Kings—nor lose the common touch,
If neither foes nor loving friends can hurt you,
If all men count with you, but none too much;
If you can fill the unforgiving minute
With sixty seconds’ worth of distance run,
Yours is the Earth and everything that’s in it,
And—which is more—you’ll be a Man, my son!

Дадено ми от Дино през зимата на 1999

Thursday, January 31, 2008


Из вестник "Стандарт"
Посрещат го с печено прасенце

Печено прасенце, океански калмари и руйно вино посрещнаха президента Първанов по време на наложителното му неофициално посещение на Азорските острови. Държавният глава заедно със съпругата си Зорка Първанова и официалната делегация посетиха известен ресторант на Азорите, след като самолетът се приземи след аварията. На гостите бе поднесено печено прасенце, приготвено по специална рецепта, с портокали. Освен това делегацията похапна и филе от бяла риба, приготвена с ориз. Ястията бяха гарнирани с бяло и червено вино. Първата дама Зорка Първанова си каза "наздраве" с делегацията и благодари за разбирането по време на инцидента.

за да пътуваш, стани............
.....нееее, не познааа, не искам да ставаш доносник на ДС
стани президент приятелю!


Внимане, внимание, всички мишки на събрание!
Ще говори от трибуната Митко маймуната!


Предлагам моя приятел и другар, Генади Емилов Алексиев, да бъде записан в червената книга, като представител на изчезващия от нашите земи вид на философите!

Благодаря за вниманието!

Friday, January 25, 2008

Movie Valley of Flowers

Mylène Jampanoï


Sunday, September 16, 2007

Sunday, September 2, 2007

The wedding of my cousin Pepi

Баба, вуйчо, аз, хубавата булка, Пепи снажен младоженец, мама, тате, на вуйна не се вижда лицето...

Saturday, July 21, 2007


Като скитник в своето някога –
за частица съдба
купувам умиращи сърца,
украсявам ги с малко нежност,
вдъхвам им малко свежест.
Оставям ги в тиха стая,
да отлежат като ценно вино...
После ги пускам на свобода
и се моля да не се видим отново.

written by Marina Petrova

Tuesday, July 17, 2007

You know you are Bulgarian when...

You started to drink at the age of 12.
It takes over 8 years to finish college.
When you make jokes based on your own tragedy.
At your wedding you know only about a third of the guests.
Duck tape is your only tool next to using a kitchen knife as a screwdriver.
There is a 120-gallon barrel of wine and cabbage in your garage.
There is more alcohol in your liquor cabinet than at the local bar.
You are 18 years old but your parents still call you by your sibling's or pet's name.
You can hear your parents snoring from across the street.
Your grandma and grandpa live in your basement.
Both your (grand)parents had to walk to school barefoot in the snow, 5 km uphill - both ways - and over rocks and they make sure to remind you every time you get in your car.
Your (grand)parents have a half liter of wine with every meal.
Your mom tells you not to sit on cement or your ovaries will freeze.
There is a slab of fat in your fridge called 'slanina.'
When your grandma will not accept the fact that you're not hungry.
All of your elderly acquaintances are scared of drafts.
When you can always smell garlic on your parents breath and they insist that is kills bacteria.
When your grandma would rather walk 5 miles to the grocery store instead of pay a quarter to take the bus.
When you have a chicken running in your back yard.
Calling someone for a chat at 1 am on a weeknight is normal.
As soon as you tell somebody you're Bulgarian they usually scream STOICKOV with a weird accent. (Kotooshu! and Yoghurto! in Japan)
Your parents insist that piling blankets on you body is the way to cure your 102 degree fever.
When you are never certain whether stay abroad or return to Bulgaria .
You know you're Bulgarian when all you have to do is sniffle and your parents say "uh-huh" and start yelling at you for getting sick.
You are adored the first 10 years of your life, then treated like a complete idiot until you get married. (hmm. not sure about this)
You know u r Bugarian when each vacation u think u should go to Cuba and still end up going back to Bulgaria.
You know you are Bulgarian when every time u see a gypsy, u hold on to ur bag cause u think they're gonna steal it.

Monday, July 16, 2007

Дионисий намери 5000 лв. и ги отнесе в полицията

...ние се питаме какъв е механизмът на доброто? Защо детето е извършило тази безкористна постъпка? Може би защото още живее в света на приказките, чийто щастлив край отдавна сме забравили. Защото знае, че има несправедливост, но по силата на това, което удобно наричаме "наивност", вярва, че доброто ще победи злото. Детската съвест още не е закърняла под влиянието на свят на работохолизирани интроверти. И то още не разбира, че консуматорското общество може да купи и продаде щастието му. Защото за едно малко дете радостта от това да направиш добро не е рецесивна...

Надежда Пламенова (Standartnews)

Saturday, July 14, 2007

Trip to Rhine waterfall at Schaffhausen and Radolfzell at Bodensee

The Rhine waterfall at Schaffhausen (Switzerland) is the biggest waterfall in Europe!

Tuesday, July 3, 2007

Sommer Festival der Kulturen 01.July.2007 Stuttgart


Wonach wir suchen, wovon wir träumen, was wir uns wünschen? Mmmmmmmmmmmmmmh, ganz schön vielschichtig und komplex, zumal sich Wünsche und Bedürfnisse weltreisend auch ändern. Am Beginn unserer Reise stand bei mir die Neugierde im Vordergrund, fremde Menschen und Kulturen, andere Lebensformen kennen, leben und lieben zu lernen.

Gleichzeitig beschäftigten mich auf einer eher unterbewussten Ebene Fragen wie „Wer sind wir wirklich? Wie wollen wir sein? Wie sollte unser Leben aussehen? Was würden wir wann wo gerne tun “

„Der kürzeste Weg zu sich selbst führt einmal rund um die Welt“ hat mal wer gesagt. Was wir wollen, können wir eigentlich erst begreifen, wenn wir eine Alternative sehen, oder eine Wahl haben. Obwohl Deutschland eine große Vielfalt von Wahlmöglichkeiten bietet, fehlt beispielsweise doch die Möglichkeit, sich dem Konsum- und ewigen Wachstumswahnsinn zu entziehen…

Unser Traum wäre eine sozialere Welt in der Verständnis, Toleranz und Menschlichkeit im Vordergrund stehen; Profitmaximierung und Konkurrenzkampf weniger propagiert und unhinterfragt übernommen würden und in der Altruismus, das Mitdenken und –Fühlen für andere einen größeren Stellenwert hätte als Ellenbogen-Konkurrenzkampf … Was wir unterwegs auch sehr schätzen lernten, war ein anderes Erleben von und anderer Umgang mit Zeit. Anderswo gibt es Menschen, die noch im Augenblick leben können. Ihr nächster Tag ist nicht bereits atomuhr-exakt vorbestimmt und sie sind nicht gewohnt, ihr gegenwärtiges Verhalten der Zukunft beugen. Für sie ist es selbstverständlich, nach Belieben im Hier und Jetzt zu verweilen. Sie würden es z.B. nicht verstehen, wenn jemand wider Willen jetzt nach Hause ginge, weil er Morgen früh unbedingt dieses oder jenes erledigen zu müssen glaubt. Obwohl wir unterwegs sehr anspruchslos geworden sind und jeden Cent umdrehen müssen, fühlen wir uns reisend reicher und beschenkter als mit einem großzügigen Gehalt. Ein Reichtum an Dankbarkeit und Demut dem Leben gegenüber. Bestimmt gibt’s noch etliche andere Gedanken dazu – also schließe ich mich an dieser Stelle Deinem Wunsch an und freue mich wie Du auf weitere Kommentare und Perspektiven.

geschrieben von Astrid & MArtin

Светът е малък за големите мечти

Всеки един човек иска да постигне максимално повече в своя живот и това трябва винаги да е така, всеки трябва да се стреми към недостижимото и да се опитва да постигне мечтите си. Често в живота хората претърпяват много разочарования и не успяват да достигнат желаната цел, но това не бива да ги отчайва. Понякога една погрешна стъпка може да ни отклони от правия път и ние губим всичко, което имаме. Голямата мечта е това, към което всеки уважаващ себе си човек трябва да се стреми да постигне. Може би няма хора, които не мечтаят, но има такива, които не се стремят желанията им да станат реалност. Обръщайки се на другата страна, ние навлизаме в живота на другите хора, виждаме към какво се стремят те и как го постигат с много усилия, но въпреки че пътят към мечтите ни е изпълнен с безброй пропасти и камъни, които ни спъват на всяка крачка, ние сме силни и можем да се справим със всяко премеждие, застанало ни се насреща. Никога не се отказвайте от желанията си, защото в момента, в който постигнеш това, което искаш, ще мислиш, че няма по-щастлив човек от теб на земята. Географски погледнато светът е огромен, но за хората с големите мечти им се струва твърде тесен. Те искат да преоткриват нови неща да видят най-красивите места да усетят насладата от добрия живот, който те кара да се чувстваш щастлив.Нима има нещо, което може да те спре, когато се опитваш да постигнеш желания успех.

The Trans-Asian Railway

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

от Робърт Бърнс, Превод: Владимир Свинтила

Тананикат под асфалта гъби,
дирижира смахнат дъжд,
по сандали съм, болят ме зъби,
не намерих никой в цъфналата ръж.

С навлажнени клепки конски кестен мига,
помни ме глупакът, ръгнах го веднъж.
На кого да вярвам, всичко е на книга,
някой е измислил цъфналата ръж.

Вятър се е сгушил в моята китара,
нецелунат скитам, ала изведнъж,
виждам, там, по тротоара, мойта Джейни,
припка към чадъра на прошарен мъж.