Пловдив, вторник вечер...

Дими похапваше супичка със сирене, когато на вратата се почука. Стаята беше малка, приземна, влажна и студена. Печката - духалка, която тихо бръмчеше и чиито повеи поклащаха пердетата на малките прозорчета, почти не можеше да я стопли. Той стана и преди да стигне до вратата, изтръска остатъците от сирене, паднали върху ризата му. Когато отвори, видя малко, съсухрено същество, високо не повече от метър. То беше облечено с изтъркана, тъмночервена, кадифяна риза и дрипави кожени панталони, под които се виждаха босите му, космати крака. Островърха шапка придаваше завършеност на целия му вид.
– Аз съм таласъмът, който живее на тавана – каза той. – Може ли да вляза?
– Разбира се – каза Дими, – чувал съм за тебе. Но си мислех, че съществуваш само в приказките.
Таласъмът влезе и забърза към духалката. Той приклекна пред нея и простря ръцете си към струята топъл въздух.
...