Tuesday, October 28, 2008

Истанбул


Пусни си песента в ютуб, докато четеш.

Кой е предполагал, че съществува такова интересно и екзотично място, което е толкова близо до България? Може би вие? Аз пък бях изненадан :-).

Разхождайки се по улиците на стария град между Св. София, Капалъчарши и Синята Джамия чувствах спомените на историята, станала свидетел на две могъщи империи, на две различни религии. В огромния военен музей в квартал Таксим отлично е пресъздадена обсадата и превземането на Константинопол през 1453 г. от османсците. Видинското царство пада 56 г. по-рано - през 1396 г. Дълги години преди да бъде превзет, Константинопол е съществувал като последен стожер на умиращата Византийската империя, намиращ се насред завладените от османците Мала Азия и Балкани. В музея може да се види и картина изобразяваща произхода на червеното турско знаме с полумесеца и звездата. След успешна битка, турският владетел се разхожда по бойното поле и вижда полумесеца и звездата отразени в кръвта, стекла се от посечените турски войници.

Друга много интересна картина е тази изобразяваща турската атака срещу българо-руските позиции на връх Шипка..... интересното е, че ъгъла е различен. За разлика от българските картини изобразяващи отчаяната съпротива на нашите опълченци, мятащи камъни, дърве и мъртви тела, турската картина показва стройни аскрески редици пъплещи по планината.

Бях запленен от пазарите. Търговията е навсякъде! Нашият хостел приютяваше предимно търговци от Азия и Африка. Фоайето бе пълно с денкове със стока, която заминава за страни от целия свят. Хостелът предлага куриерски услуги. За 1,65 евро/кг човек може да изпрати денк или колет до Германия, Англия, Конго или Зимбабве!


Научих се и да се пазаря :)!
Ако нещо ти хареса питаш колко струва "Хач пара?". Казват ти някаква цена, която повечето пъти е 2-3 пъти по-вискока от реалната, например "10 лира". Ти си тръгваш без да кажеш нищо. Търговецът ти вика зад гърба : "Ок, "8 лира фор ю май френд". Ти се обръщаш колебливо, намръщваш се леко и пак си тръгваш. Той пита отново "7 лира, ОК?". Връщаш се, гледаш пак стоката. Казваш "Туу мъч, 3 лира!". Търговецът се мръщи леко и казва - "6 лира!" Ти казваш "йок! 4 лира!" и накрая ти го дава за 5, като всъщност реалната цена е може би около 2-3 лири :)


Ето някои вкусни неща, които опитах:
Kokoreç - кокореч - агнешки дреболии на скара
Балък Екмек - печена риба на скара сложена в хляб със лук и салата. (балък=риба, екмек=хляб)
Бюрек - продават се на килограм - мазни и старшно вкусни, със сирене, спанак или месо.
Локумите са страхотниииииии!

Полезни думи ако си поръчваш дюнер:
Ярим - половин (питка хляб)
Дюрюм - навит (в хляб подобен на палачинка)
Ет - телешко месо
Тавук - пиле

През по-голяма част от времето прекарано в Истанбул валеше - ту слабо, ту проливно. Интересни бяха предприемчивите продавачи на чадъри, които щом завалеше разтягаха малки импровизирани сергийки на тротоарите. "Шемсие, шемсие" ("Чадъри, чадъри") - чуват се техните викове, а цените се покачваха пропорционално с усилване на дъжда.

Въпреки проливния дъжд и тоталното измокряне, Истанбул ми хареса много! Мечтая си да отида пак и то за седмица-две през които да открия някои от тайните му.

No comments: