Беше слънчев, леко прохладен есенен ден. Животът в малкото селце сякаш бе замрял в предиобедния припек. По улиците и в дворовете почти не се мяркаха хора. Пепелянката се наслаждаваше на топлите слънчеви лъчи изтягайки се на прашния път. С носталгия си спомняше за жаркото лято, обилните гуляи с полски мишки и симпатичния самец с оранжево на опашката.
Бащата и момчето пристигнаха от София на село, за да прекарат няколко дни далеч от големия град, близо до природата и родната им земя. Още преди обяд на следващия ден те се запътиха към селските гробища. Момчето крачеше бодро с мотика на рамо, с която щеше да почисти плевелите от гроба на баба и дядо.
И дойде мигът в който се съзряха!
Пепелянката си плю на петите и запълзя към къпинака. Не бе така бърза и пъргава, както обикновено - кръвта й бе хладна. Момчето се затича радостно към нея и я спря с мотиката. Отначало я помисли за слепоок, но после забеляза рогчето на носа й. Пепелянката съскаше гневно. Беше безпомощна, съдбата й зависеше от волята на друго същество.
Wednesday, October 1, 2008
Пепелянката и мотиката
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
.webp)
5 comments:
Доста поучителна история. И снимката е невероятна. От личния ти архив ли е? Защото е истинско чудо да заснемеш толкова срамежливо и красиво животно като пепелянката така директно и "с мотика", хех. Не че обичам змии. Ще си призная - респектират ме. Но не ме отвращават. Защото са красиви. Крастотата може да бъде опасна и отровна, но никога - отвратителна. Това е закон. Поздрави!
Здравей Тишо,
Да, успях на направя няколко снимки. Предполагам, че пепелянката беше по-бавна от обикновено заради хладното време и затова не успя да избяга навреме. Това не й попречи обаче няколко пъти да се опита да ухапе мотиката.
поздрав най-сърдечен,
Дими
Надявам се че след като си приключил със снимките си я убил пепелянката, тай като това е опасно животно и за мен е престъпление когато човек види подобно същество, и има мотика до нсебе си, да я остави жива.
Стив, явно имаме противоположни гледни точки за Престъпленията и Наказанията.
Пепелянката остана недокосната.
дими: така и трябва да бъде
Post a Comment