Friday, October 16, 2015

Циганката от Горни Главанак

През ранното майско лято на недалечната 2012 двамата приятели Гената и Дими обикаляха с велосипедите си из красивата Родопа планина. Тук каменна гъбка, там заспало схлупено селце, по-нататък пък тракийски Перперикон и византийска крепост Моняк... колелата се търкаляха ли търкаляха, а широките усмивки на пътешествениците грееха насред ситния дъжд. На третия ден от пътешествието двамата случайно откриха Кромлеха - култово древно-тракийско мегалитно светилище. Естествено както повелява обичаят за един горд тракийски потомък, Дими извърши езически обред в почит на Слънцето, с молба то да изгони дъжда. Някъде дълбоко в сърцето му тайно се скатаваше нежна и плаха молитва за Любов.

Уморени от прехода двамата приятели поседнаха да починат в дървената беседка, която някой предвидливо бе построил наблизо. Кромлехът - това древно магично място толкова много им хареса, че дори обмисляха да си разпънат палатката и да нощуват тук, в случай че дъждът не спре. Обредът обаче взе, че си свърши работата - дъждовните облаци изчезнаха от небето и слънцето се показа! Двамата приятели се отправиха бодро към следващия стръмен баир по маршрута, където се бе сгушило китното затънтено селце Горни Главанак. В селото бе пусто. Спряха да утолят жажда на селската чешма. Предстоеше им стръмен планински участък. Докато Дими наливаше вода се приближиха две местни жени. Вдигайки поглед Дими срещна зелените очи на млада красива циганка, които го гледаха с живо любопитство. Тя бе на не повече от 18, облечена със селски леко дрипави дрехи, които почти не позволяваха да се открои кръшната й снага. Неестествено тъмнозелените очи, напомнящи за далечни красиви земи, се впиваха остро и зяпаха ли зяпаха. На лицето й нямаше усмивка, а интересно диво и по своемо красиво изражение - дръзко, смело, но същевременно и по момински свенливо. Дими леко се смути. Дори и на сън не си беше представял, че може да съществува такава хубава циганка! Дими попита другата възрастна циганка - която явно беше майка или роднина на момичето, за пътя за Маджарово. Тя отговори, при което се откроиха много липсващи зъби и посочи с ръка пътя нагоре по стръмния баир. Двамата колоездачи се спогледаха, па взеха че настъпиха педалите и запъприха тегаво нагоре. Изминаха няколко минути в яко въртене и бавно придвижване по баира. Чувстваха погледите по гърбовете си. Дими се съсреодоточи да върти и не погледна нито веднъж назад. Тогава, малко преди велосипедите да се скрият зад завоя, откъм чешмата се чу вика на възрастната циганка: "Ало колоездачааааааа! Това момиче тука те харесаааааа!"

No comments: