Monday, June 8, 2015

Пътуващият с птици

Стихче подарено ми от малката ми плиятелка, станала вече голяма поетеса, г-ца Елена Денева.

Пътуващият с птици

Дали ще се забави с дни в началото на пътя,
той знае - щастието вече е измътено.
И птицата лети, не спира върху рамо:
за него има път и път желае само.
И всичките неща, на пътя прилежащи.
И всички гледки сребърни са му принадлежащи.
Той има слънчев диск в очите за часовник.
Не мери, не осъжда. За всичко е виновник.
Светът му е одеяло. Вечеря под звездите
с усмихнати до бисер човеци, дето скитат.
Той има светлина, която да го води
из чужди изречения на минали народи,
из пясъци зелени и храмове дървесни,
през плач на сняг и сяра или подводни песни.
Той храни ледовете, приспива океани.
Мечтае непреброден жив кът да не остане.
Убива суетата, убива самотата
и пие от росата, поникнала в листата.
Обича неуверено като дете страхливо,
но силен е във себе си, когато си отива.
Оставя клонче истина за своите преселения.
Забравя всяка сигурност и взема удивление
и пръска семенца - ванилени шушулчици
по празните места из липсата на улици.
Аз знам, че ще пристигне. Дали ще се забави?
Той може. Той е силен. Той всичко ще направи.
И птицата лети над него - лек пазител
на най-забогателия и даващ земен жител.

No comments: