Ох баня, ох кеф!

Преходът до хижа Рай и обратно, красивото Райско Пръскало, чиято падаща вода биваше буйно разпръсквана от свирепия балкански вятър и оформяше странни белоскрежни форми по околните сиви скали, веселата бъбрива казанлъшка компания – всички те бяха насладили сетивата на неуморните пътешественици Гената и Дими, а също така бяха ги и поизморили. На връщане с колата покрай Павел Баня на Дими му хрумна гениалната идея да поотморят в горещ минерален извор. Речено – сторено! Казанлъшкият Генадиев Свако даде на двамата приятели ценен съвет – евтина обществена минерална баня в близкото село Овощник.

Банята е строена по времето на социализма и от тогава не е ремонтирана. В съзнанието нахлуват мили спомени за отминали времена! След като плащат по 2,50 лв входен билет и си купуват бял сапун Фа за 1 лв по препоръка на услужливата продавачка, Гената и Дими се оправят към мъжката съблекалня. Стари избушени шкафчета и ниски опърпани пейки от едно време. Няколко братя роми се преобличат. От вратата на банята излиза чисто гол брат ром, следван от облак водна пара – първо леко надникване в банячната действителност. Двамата пътешественици заключват дрехите си в едно що годе читаво шкафче, и Дими слага ключето на китката си с помощта на бялото ластиче за гащи – класика!  Закрачиха смело по гащи, с боси крака към банята. Полутъмно. Разбити плочки. Мръсни сиви стени. Тлъстичък брат ром лежи гол проснат по корем на дървена маса. Друг услужливо го сапунисва. От множество тръби от стената гореща минерална вода се излива в малки бетонни ванички, откъдето седещи братя роми се поливат с пробити тасове. В другата тъмна зала с едва мъждукаща лампа е минералният басейн. Таванът е във формата на купол, някога бял, сега черен от прах и мръсотия. Пара във въздуха. В басейна седят и киснат голи тела няколко братя роми. Кой от кой с по-голямо шкембе. Чешат се по топките и гледат лошо изпод вежди. Говорят на висок глас на смесица от турски, цигански и български. „Добре че сме с гащи“ – казва си наум Дими. Обстановката е битово - уникална и впечатляваща – като сцена от филм! Гената стоически се заседява в горещата вода, зачервява се, поти се и не мърда. Дими ту се топва в горещия басейн, ту взима студен душ. Стар дядка българин седи директно под струята гореща вода, пълнеща басейна. Дими го пита дали не му е топло. Дядката:

-       - Откъде си момче?

-       - От София.

В същото време брат ром скача в басейнчето и водата се разплисква наоколо. Дядката му прави забележка: . „Също като в Тунджа, а?“. После отново се обръща към Дими:

-      - Ти защо си по гащи? Има заповед на кмета на селото, че в банята е забранено да се влиза по гащи!

-      - Аз за първи път идвам на баня и не знаех.

Дядката пита пак:

-        - Ти да не си циганин? Щото циганите влизат тука по гащи и то насрани, за да си ги перат.

Дими хлъцна в отговор.
 

Напарени от банята и изкъпани със сапун Фа, двамата герои се връщат в съблекалнята, където един брат ром се хвали на друг: „Аз колко мръсен бех!“. Дими бъзика Гената: „А ние колко мръсни бехме!“.

Междувременно се чуват крясъци – едно от шкафчетата е разбито и на брат ром му е откраднат телефона. Следва всеобщо мърморене и викане.

Гената и Дими се връщат щастливи в Казанлък, където Дими се отбива до аптеката. Извинява се, че банкнотата с която плаща е мокра. Девойката аптекарка пита защо е мокра. Дими: 

-        - Ами защото много се краде в тукашната ви обществена баня и затова взех че си изкъпах парите с мен в басейна!

-        - Ама вие къде бяхте?

-        - В банята в с. Овощник.

Продавачката е сащисано изненадана:  „Ама вие верно ли там сте ходили?!?“

Явно дори и сред местните хора обстановката в банята е добре позната!