Неотдавна излезе от печат автобиографичната книга "Отнесени мигове" ("Издателско ателие Аб"). Неин автор е българин, живеещ в Ню Йорк - фотографът Любен Янков. Чрез книгата читателят попада в едно сякаш измислено измерение - пътешествия, романтика, невероятни обрати, страст, драматизъм. Наистина ли всичко това може да се случи някому? Може. И се е случило! От начало до край.
http://paper.standartnews.com/archive/2003/11/02/nedelnik/s3892_7.htm
Цитати от книгата на Любен:
"Трудно е да се опише идиотизма защо един нормален(?) човек зарязва работа, напуска удобствата на домашната атмосфера и се впуска, с една налудничева страст, в някакво съвсем безцелно и съвсем непрофесионално и много често неориентирано пътуване, подлагащ се на ненормални и непоносими условия. Предполагам отговора е авантюрата - предизвикателството. Всеки е създаден да изпълни дълга си, подчинявайки се на някакъв закон с потайности, който го подтиква несъзнателно, че човек трябва да се изяви, че е постигнал нещо. Отговор защо аз правя всичко това, че дори и целият ми живот протече такъв, все още нямам, но продължавам да го търся. Представям си, нещо което не е за представяне, колко плебейски скучно и мудно трябва да е отминал живота на тези, които рано още в самото му начало са се хванали като безгръбначни удавници за сламката, заседнала в тинята и огорченията на собствения им живот. В края на краищата все пак са спасени, но вече еснафи-пенсионери.
***
Все още не можех да разбера в себе си как съдбата ме подбужда, подвежда и неочаквано поставя в обстоятелства, в които аз се оказвам задоволен от всичко и след това ме дърпа и изоставя всичко, сякаш е илюзия, за да ме подтикне отново с притегателна сила към неизвестното. Можех спокойно да изчезна някъде без някой да разбере, че аз изобщо съм съществувал. А може би просто съдбата на мъжете като мен да е предопределена да се подвяват като есенно листо във възрастта на живота. Какво действително търсеше това есенно листо е трудно да отговоря. А може би да не е в търсенето, а в подвяването."
Friday, December 12, 2008
Из книгата на Любен Янков "Отнесени спомени"
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
.webp)
6 comments:
Трябва да я потърся :) Избраните цитати ме спечелиха :))
:)
Това "щастливо листо" явно е широко скроено. Но защо му е трудно да приеме, че на земята съществуват и друг тип хора. Защо ги презира и ги нарича с обидни думи без да уважава правото им на избор да изживеят живота си така както те искат. Не можем всички да сме листа, нали ? Някои от нас трябва да изберат да са корени, за да създадем следващите от вашия вид-щастливи листа :)
Напълно съм съгласен с теб Е-мила. Според мен не е коректно да се критикуват хора за личния им избор в живота. Все пак всеки се стреми към собственото си щастие.
Коя е Е-мила ?
коя е Е-мила ?
Post a Comment