Кому са нужни разговорите за политика между приятели?

Напоследък прекарвайки време сам вкъщи мисля, че съм станал някак по-възприемчив към всичко и се безпокоя за неща, които никога не са ме интересували кой знае колко досега.

Най-добрия ми приятел (живее в БГ) от няколко месеца насам започна да ми говори за политика (корупции, мафии..), всичко примесено с изразяване на доста негативни емоции. Много се тревожи. Започнал е да въздиша като стар човек. Питах го, не му ли правят забележка хората около него. Той отговори, че всички така били въздишали тежко тежко?!?!

Не съм го питал за тези неща, само го изслушвам като ми говори. Той някак си решава, че е било за мое добро да ме бил иноформирал за "истинския живот", за да съм знаел бил как е в България и да не съм си помислял да се връщам.
После следват и разкази за лошите му шефове в работата, как в България не могло да се работи нормално, колко били лоши българите мениджъри, и колко прости някои мениджъри чужденци във фирмата. И в кое министерство какво безхаберие било. Аз се опитвам да помогна с конкретни съвети при конкретни работни проблеми, но той не се вслушва...

Междувременно започнах да чета редовно новини от България. дневник.бг, нюз.бг, капитал.бг.
През последните месеци след всеки наш разговор с политическо-негативистична тема, цял ден съм раздразнен, тъжен и разтревожен. За него, за вкъщи, за родителите ми, за брат ми. От една страна се опитвам да му помогна, от друга виждам, че и мен ме обхваща лека полека негативния тип мислене.

По принцип съм човек, който действа с оптимизъм и вдъхновение. Те ми помагат да постигна целите си. Отделям повече време над положителните неща. За опасностите и проблемите мисля към края на плана, защото направя ли го в началото-> губя енергията да постигна целта.

Всъщност да си призная досега не съм се интересувал кой знае колко от политика. През последните години в едни от най-щастливите периоди от живота ми, нямах представа кой е министър председател и кой президент на България.

От една страна, приятелите са за да се изслушват и да си помагат нали? От друга страна - не мисля, че говоренето, по скоро дъвченето на политика води до нещо положително или креативно, само изнервя. По-скоро е някакво ядосване, за нещо което не е под контрола ни.