Моята стаичка на покрива

В град Щутгарт, на една съвсем обикновена улица, в една съвсем обикновена къща живее най-обикновено семейство. Това семейство се състои от един най-обикновен баща, от една най-обикновена майка, от една най-обикновена баба и от едно най-обикновено дете - Дребосъчето.
— Аз съвсем не съм най-обикновено момче — казва Дребосъчето

И в цялата къща има само едно необикновено същество — това е Дими от покрива. Да, той живее на покрива и това само по себе си е вече необикновено. Може би в другите градове да не е така, но в Щутгарт почти никога не се е случвало някой да живее на покрива, и то в отделна малка стаичка. А, представете си, Дими живее тъкмо там.

Дими си живее прекрасно в своята малка стаичка на покрива. Вечер сяда пред отворената капандура, яде шам фъстък и гледа звездите. Разбира се, от покрив звездите се виждат по-добре, отколкото от прозорец, и затова може само да се учудваме, че толкова малко хора живеят по покривите.

Каквото и да се приказва, не е много приятно да живееш сам-самичък в малка стаичка, и то такава, за която никой нищо не е чувал. Тъжно е, ако няма кой да ти извика: „Здравей, Дими!“, когато прелиташ наблизо.