В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна
вечерта веднъж,
Джени вир-водица стана
в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени
пламва изведнъж.
Бърза, мокра да колени,
в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой
в цъфналата ръж
и целуне този някой
някого веднъж,

то нима ще знае всякой
де, кога веднъж
някога целувал някой
в цъфналата ръж?

от Робърт Бърнс, Превод: Владимир Свинтила
****************************


Тананикат под асфалта гъби,
дирижира смахнат дъжд,
по сандали съм, болят ме зъби,
не намерих никой в цъфналата ръж.

С навлажнени клепки конски кестен мига,
помни ме глупакът, ръгнах го веднъж.
На кого да вярвам, всичко е на книга,
някой е измислил цъфналата ръж.

Вятър се е сгушил в моята китара,
нецелунат скитам, ала изведнъж,
виждам, там, по тротоара, мойта Джейни,
припка към чадъра на прошарен мъж.