Showing posts with label my stories. Show all posts
Showing posts with label my stories. Show all posts

Thursday, February 21, 2008

Швабски нрави 1

"Spare, spare - Häusle baue! Hund verkaufe - selber belle!"
- поговорка из швабския народен фолклор

Както всички знаем, швабите са големи спестовници.
Ето една интересна случка от коледния празник с колеги от института. За празничната вечеря се уговаряме всеки да донесе нещо за хапване и пийване от неговия си край/държава.
Аз нося вино и баница, сърбина - сливовица и сланина, индиеца - вкусни индийски гостби, немците - сладкиши, салати и специалитети. Всеки е наредил донесеното на масата пред себе си или го е оставил на бюфета.

Идва официлното откриване. Шефът държи кратка реч, показва сними, благодари на всички нас за успешната година.
След това всеки се изправя и гордо обяснява какво е донесъл.
Идва ред на един от швабите - пред него празно! Вика "Аз съм шваба! И нищо не съм донесъл, което си е типично швабско!"
Чудех се да плача или да се смея.

Tuesday, February 19, 2008

Моята стаичка на покрива

В град Щутгарт, на една съвсем обикновена улица, в една съвсем обикновена къща живее най-обикновено семейство. Това семейство се състои от един най-обикновен баща, от една най-обикновена майка, от една най-обикновена баба и от едно най-обикновено дете - Дребосъчето.
— Аз съвсем не съм най-обикновено момче — казва Дребосъчето

И в цялата къща има само едно необикновено същество — това е Дими от покрива. Да, той живее на покрива и това само по себе си е вече необикновено. Може би в другите градове да не е така, но в Щутгарт почти никога не се е случвало някой да живее на покрива, и то в отделна малка стаичка. А, представете си, Дими живее тъкмо там.

Дими си живее прекрасно в своята малка стаичка на покрива. Вечер сяда пред отворената капандура, яде шам фъстък и гледа звездите. Разбира се, от покрив звездите се виждат по-добре, отколкото от прозорец, и затова може само да се учудваме, че толкова малко хора живеят по покривите.

Каквото и да се приказва, не е много приятно да живееш сам-самичък в малка стаичка, и то такава, за която никой нищо не е чувал. Тъжно е, ако няма кой да ти извика: „Здравей, Дими!“, когато прелиташ наблизо.