Силата на позитивното мислене

Днес отидох до фризьорския салон на босненките, защото косата ми беше избуяла. От улицата видях, че в салона е празно. Влязох. Младото момиче, което е на обучение там, ме покани да седна на фризьоркския стол. Оказа се, че шефката Емина я няма, и момичето щеше да ме подстригва. Усетих я как леко се уплаши. Явно си спомни. По-миналия път тя ме подстрига. Беше видимо неравномерно и на мен определено не ми хареса - и явно съм го показал. Отивайки следващия месец настоях Емина да ме подстриже, въпреки, че момичето беше свободно. Неприятно за нея, нали?

Такаааа. Да си представим днешната ситуация. Тя пристпва видимо плахо към мен, седящия на стола, недоволен в миналото клиент. Реших да й дам още един шанс. Пожелах й от все сърце да се чувства уверена и добре. Усмихвах се. Резултатът беше поразителен. Тя се справи доста добре. Рядко ме подстригва някой така хубаво! А накрая тя дори се усмихваше. Контрастът с намръщеното и изплашено преди 10 мин. лице беше поразителен.