Из дневника на пътешественика 2016 г. - Катедралата в Чамула, Мексико.

Село Чамула се намира в щата Чиапас, Южно Мексико и е едно странно село! Разположено е в планината, на 2200 м надморска височина, на 10 км от красивото планинско градче Сан Кристобал Де Лас Касас. В Чамула, както и в целия регион живеят наследници на древните Маи - хора запазили своите език, традиционни облекла, начин на живот, култура и обичаи. В Чамула говорят на езика Цоцил. Носят тъмни дебели дрехи направени от животинска кожа, като дизайна на лицевата страна най-често е черна козина, леко мязащи на нашите кукерски дрехи. Чамулските жени носят бебетата си във вързопи на гърба, без отвор за главичката на бебето.

Село Чамула е странно село! Има нещо като автономен статут - не е позволено на федерална и щатска полиция да влизат. Селото си има местна милиция.

А най-странното нещо в Чамула е катедралата! Отидох да я посетя в един дъждовен ден, точно след големия празник на Блажената Дева Мария от Гуадалупе.

Ще си кажете - катедрала като катедрала. Нищо странно на вид! Обаче...

Един чамуланец на входа ми отвори тежката дървена порта, гледайки ме подозрително. Прекрачих прага и портата се хлопна зад мен. Чу се звук на падащо резе. Пред погледа ми се откри празна дълга стая. Целият под беше покрит със свежи зелени борови клонки. Покрай стените бяха наредени маси, а върху масите - хиляди горящи свещи, които осветяваха вътрешността на катедралата по приказно-странен начин. Върху масите имаше дървени статуи на разни католически светци - някои от които бяха зад стъклен предпазен капак. Пристъпвах бавно и плахо напред върху боровите клонки, вдишвайки странния опушен въздух. Далеч напред близо до иконостаса стар опърпан мъж остъргваше разтопен восък от пода. Приближих иконостаса и се заозъртах любопитно. Поговорих си с мъжа на развален испански. Оказа се, че е помощник в катедралата. Научи ме на някои думи на езика цоцил, поразпита ме затуй онуй. Сприятелихме се. След това продължи да си чисти и подрежда нови свещи, а аз се върнах назад към входа.

Междувременно в катедралата беше влязло семейство чамулци. Бяха седнали обърнати с лице към един от светците-статуи, подпрян на стената. Двадесетина свещи горяха подредени в правоъгълник на пода пред тях. Явно си ги бяха донесли и запалили, като допълнение на хилядите по масите. Жената извади връзка зелени растения и започна да ги мести и вее над свещите, като същевременно мърмореше нещо под нос. Извършваше се езически обред! Тихичко се позиционирах на около пет метра от семейството и седнах на пода върху клонките. Навън се бе свечерило, смразяващ вятър подухваше откъм портата. Завих се с якето за дъжд, седях, мълчах и наблюдавах!

Бащата и трите деца седяха до майката и наблюдаваха и те. От време на време подаваха или поемаха нещо, или вадеха неща от торбите. Не можех да видя добре. Обредът продължаваше ли продължаваше. По едно време мъжът бръкна в торбата отстрани и извади красив пъстър едър петел с вързани крака, който досега беше останал скрит от погледа ми. Мъжът скри петела от другите зад гърба си (затова пък точно пред моите очи). С едната ръка държеше краката му, а с другата започна да дърпа и пуска главата на петела с резки движения с не голяма амплитуда. Явно се мъчеше да го убие по този начин. След около минута време и няколко десетки такива движения, мъжът връчи петела на жена си. Тя го хвана за краката и започна да вее красивата отпусната птица над свещите и да мърмори. Петелът обаче се оказа корав! Явно само се беше преструвал на умрял. Изведнъж започна да пърха с криле, уплаши жената и загаси много от свещите. Ядосана, жената върна петела на мъжа да го доубие. Горкото петелче.

По едно време моят приятел пазач отиде при семейството и те му подадоха стъклена чаша с прозрачно питие. Той го гврътна на екс. После се обърна се към мен и ме попита: "Те густа пош?". А сега де? Густа ли ме или ме не густа пош? Макар и да не знах какво е пош, отговорих смело "Си, ме густа!". Пазачът измуфти една чаша пош за мен и ми я донесе. Сега всички погледи бяха насочени към чужденеца с поша. Помирисах - алкохол. Изпих го на екс. Евтино гадно подобие на уиски. Получих одобрителни кимания и върнах чашата. Ползвахме една и съща чаша. След минута приятелят пазач пиеше вече друга кафява напитка. Явно го биваше в муфтенето на пиячка от поклонници, дошли за обред в катедралата. Пак се обърна към мен и ме попита: "Те густа кока?". А сега де? Густа ли ме густа или ме не густа кока? И какво е кока?!? След едно смело "Ме густа!" от моя страна, вече държах в ръката си същата чаша, но този път пълна със странна странна кафява течност. Помирисах, погледах. "Дулсе, дулсе" - извика пазачът и се подсмихна. Отпих една глътка - оказа се кока кола! Изпих я до дъно. Едва после научих, че местните маи са започнали да ползват кока кола при техните обреди. И знаете ли защо? Опияняват се от кока колата и изпадат в транс? Нееее! Колата ги кара да се оригват, а това е един вид пречистване на духа и тялото :)

Изведъж вратата изскърца и се отвори. Започнаха да влизат много мъже, облечени с черни ярешки кожи и носещи тъпани и други странни музикални дудуци. Около 20-ина човека. Застанаха безмълвно до вратата и зачакаха. Моят приятел дойде при мен и ме помоли да се отместя, тъй като съм бил застанал точно пред статуята на светеца, при който идвала музикалната група. Преместих се в посока иконостаса. Мъжете наобиколоха статуята и започна странна свирня. Погледах, погледах, побиха ме тръпки, като си представих тези кожени младежи какво ли носят из дисагите... па си плюх на петите. Изнизах се тихомълком зад тях. Тежката порта се отвори с едно побутване. Поех чист въздух и приветствах живота навън. Беше се стъмнило, оказа се, че съм прекарал в катедралата един час и половина! Побързах да си хвана колективото за Сан Кристобал. Тази нощ ме очакваха нови приключения с аверите от хостела "Ел Нагуал"...

Среща в дъжда

Две сърца докоснали се нявга
Срещнаха се случайно днес по обед на гарата в дъжда, 
Тя - подпухнала вяло теглеше куфар на колелца,
Той - с колелото джапаше в калта,
Усмивка задължена, поздрав невзрачен, тя забърза крачка,
беж надалеч и скрий се бързо,
Три години ни вест - ни кост,
тъй изминали чевръсто. 
А облекчената душа завъртя педали и усмихна се на себе си...

Из дневника на пътешественика 2013 г. - Първи дни в Индия

Вечеря в новия ми дом в Калкута

Първи дни в Индия: живея в индийско семейство в далечните покрайнини на Калкута с татко Онкур и мама Каджоль - полицаи и брат ми Онжон - енергичен, разговорлив, учещ Аюрведа медицина и борещ се за социална правда младеж. Ям всеки ден вкусна домашно приготвена от мама вегетарианска храна. Уча се да приготвям роти. Всеки път преди ядене се молим. Благодарим на Създателя, Отглеждащия и Даващия. Молитвата завършва с Ом Шанти Шанти Шантиии. Думата Шанти (санскрит) означава мир - мир в душата, мир в семейството и приятелите, мир във Вселената. Купих си месечна карта за влака до центъра на града за 2 лв. и индийска СИМ карта. Всяка сутрин ставаме в 4ч. сутринта и участваме в упражненията на доброволна индийска организация за гражданска помощ и защита. Днес участвах в смехова йога група. Хората се събират в парка всяка сутрин в 6.15ч. и правят йога, дихателни упражнения и се смеят под команда като упражнение :))). Опитвам да уча Хинди. Тук обаче хората говорят езика Бенгали. Мисля да си пусна индийски мустак, по препоръка на индийските мама, татко и брат. Всичко ми било екстра, ама ми липсвал един традиционен мустак като на татко и брат. Днес взехме Аюрведични душове с олио от семена на горчица и тармарик на прах. Станах фен на индийските танци, след като два дена гледах уникални представления. Тукашните танци са смесица от танц, мимика, театър, истории за богове и войни, а танцьорките облечени в сари - уникално чаровни. Мъжете танцуват по същия начин, както танцуват и жените и като цяло изглеждат доста женствени с грим и бижута. 

Игра дърпане на въже при сутрешно упражнение

По улиците има много бедни хора. Бездомни семейства с деца спящи по тротоари. Рикши дърпани от хора, тичешком! Аз ходя с прашни обувки и дрехи, за да не бия на очи. В Калкута е зима! Вечер и рано сутрин температурите падат до 15 градуса. Индийците зъзнат като мишки увити в шалове, шапки и пуловерчета. Мъжете увиват главите си с шалове. Калкута е културният център на Индия - театри, изложби, концерти. Хората макар и бедни -интелигентни, мислещи, ангажирани, ученолюбиви, приятелски настроени и грижещи се за ближния. Например проф. Кумар, с когото се запознах наскоро - преподавател и танцов критик. Срещнах и две момчета учещи чужди езици от ютуб. Говореха английски, немски, испански... Повтаряха уникално точно всяка дума на български, която им кажех. Имам усещането, че Индия е ново измерение, напълно отличаващо се от всичко познато ми досега. Тепърва предстои да открия :). 

Поздрви от Полис Бари, Шантошфур ериъа, Южна Калкута, Индия

Димитър Лилчев, 17.декември.2013 г.

Циганката от Горни Главанак

През ранното майско лято на недалечната 2012 двамата приятели Гената и Дими обикаляха с велосипедите си из красивата Родопа планина. Тук каменна гъбка, там заспало схлупено селце, по-нататък пък тракийски Перперикон и византийска крепост Моняк... колелата се търкаляха ли търкаляха, а широките усмивки на пътешествениците грееха насред ситния дъжд. На третия ден от пътешествието двамата случайно откриха Кромлеха - култово древно-тракийско мегалитно светилище. Естествено както повелява обичаят за един горд тракийски потомък, Дими извърши езически обред в почит на Слънцето, с молба то да изгони дъжда. Някъде дълбоко в сърцето му тайно се скатаваше нежна и плаха молитва за Любов.

Уморени от прехода двамата приятели поседнаха да починат в дървената беседка, която някой предвидливо бе построил наблизо. Кромлехът - това древно магично място толкова много им хареса, че дори обмисляха да си разпънат палатката и да нощуват тук, в случай че дъждът не спре. Обредът обаче взе, че си свърши работата - дъждовните облаци изчезнаха от небето и слънцето се показа! Двамата приятели се отправиха бодро към следващия стръмен баир по маршрута, където се бе сгушило китното затънтено селце Горни Главанак. В селото бе пусто. Спряха да утолят жажда на селската чешма. Предстоеше им стръмен планински участък. Докато Дими наливаше вода се приближиха две местни жени. Вдигайки поглед Дими срещна зелените очи на млада красива циганка, които го гледаха с живо любопитство. Тя бе на не повече от 18, облечена със селски леко дрипави дрехи, които почти не позволяваха да се открои кръшната й снага. Неестествено тъмнозелените очи, напомнящи за далечни красиви земи, се впиваха остро и зяпаха ли зяпаха. На лицето й нямаше усмивка, а интересно диво и по своемо красиво изражение - дръзко, смело, но същевременно и по момински свенливо. Дими леко се смути. Дори и на сън не си беше представял, че може да съществува такава хубава циганка! Дими попита другата възрастна циганка - която явно беше майка или роднина на момичето, за пътя за Маджарово. Тя отговори, при което се откроиха много липсващи зъби и посочи с ръка пътя нагоре по стръмния баир. Двамата колоездачи се спогледаха, па взеха че настъпиха педалите и запъприха тегаво нагоре. Изминаха няколко минути в яко въртене и бавно придвижване по баира. Чувстваха погледите по гърбовете си. Дими се съсреодоточи да върти и не погледна нито веднъж назад. Тогава, малко преди велосипедите да се скрият зад завоя, откъм чешмата се чу вика на възрастната циганка: "Ало колоездачааааааа! Това момиче тука те харесаааааа!"

Caribbean coast region: Culture

Most of the stories by Gabriel Garcia Marquez revolve around the Caribbean coast region. It seems that this part of Colombia has an interesting vibe and culture. What Wikipedia says about it, sounds like a dream place to visit:

"Known for its peacefulness and easygoing demeanour, the inhabitants from the region enjoy a warm climate and a clean and calm seaboard which is the main pillar of their identity. The men and women of the region are festive, easygoing and very peaceful, often choosing to ignore or refuse confrontation whilst keeping a healthy attitude of debate and passionate argumentation without violence. However, the region is known for giving the country its most prominent fighters and also for harbouring some communities which pursue human excellence through the academic and physical endeavours and undertakings. The inhabitants are also hard-working and the cities are very festive but also very committed to progress and development in several areas, particularly educational ones as the interest of the latest administrations has been to develop technology and science as a tool for increased productivity and sustenance as well as economical development and progress.

It has been always a basis of the culture the cultivation of intellectual traits and virtues. It is why taxicab drivers are known to be well-versed in many religious and/or philosophical themes and topics and why people can easily start conversations with strangers on a waiting line to debate topics that can range from politics to science, a particular point of interest to the city and especially to the last generations who are avid readers of scientific material which has propelled the social and cultural development through academia and intellectual activities. The city is known to many for this and it is said that "even the poorest man in the city is rich in wisdom in the country" for this cultural trait."

Пътуващият с птици

Стихче подарено ми от малката ми плиятелка, станала вече голяма поетеса, г-ца Елена Денева.

Пътуващият с птици

Дали ще се забави с дни в началото на пътя,
той знае - щастието вече е измътено.
И птицата лети, не спира върху рамо:
за него има път и път желае само.
И всичките неща, на пътя прилежащи.
И всички гледки сребърни са му принадлежащи.
Той има слънчев диск в очите за часовник.
Не мери, не осъжда. За всичко е виновник.
Светът му е одеяло. Вечеря под звездите
с усмихнати до бисер човеци, дето скитат.
Той има светлина, която да го води
из чужди изречения на минали народи,
из пясъци зелени и храмове дървесни,
през плач на сняг и сяра или подводни песни.
Той храни ледовете, приспива океани.
Мечтае непреброден жив кът да не остане.
Убива суетата, убива самотата
и пие от росата, поникнала в листата.
Обича неуверено като дете страхливо,
но силен е във себе си, когато си отива.
Оставя клонче истина за своите преселения.
Забравя всяка сигурност и взема удивление
и пръска семенца - ванилени шушулчици
по празните места из липсата на улици.
Аз знам, че ще пристигне. Дали ще се забави?
Той може. Той е силен. Той всичко ще направи.
И птицата лети над него - лек пазител
на най-забогателия и даващ земен жител.

Животни

Kогато група алчни агресивни маймуни макаки се опитва да изтръгне шишето вода и фотоапарата от ръцете ти,
Когато стотици дребни мравки нападнат четката ти за зъби,
Когато сутрин нахраниш две бебета катерици със соево мляко и банан,
Когато огромни хлебарки се разхождат измежду дрехите в раницата,
Когато нощем не можеш да спиш от врясъците на обитателите на джунглата,
Когато на сутринта се събудиш надупчен като решето от безброй москито,
Когато в морето малка рибка те атакува яростно, пазейки съкровището си,
Когато слон те потупа по главата с хобот, а докато се къпете заедно те хвърли от гърба си в мътната бурна река,
Когато видиш кучетата да надушат и разкъсат огромна кобра в полудива овощна градина, после за вечеря хапнеш печена на жар кобра, а през нощта спиш навън в градината на три крачки от змийския дом, предпазен единствено от мрежа за комари и няколко добронамерени кучета,
Когато научиш лъвския рев и започнеш да си говориш с царя на джунглата,
Когато тайландско островно куче с огромни зъби ти легне върху хавлията на плажа докато се къпеш, а после не мож го пропъди,
Когато в стаята си нахраниш гостуваща мишка с фурми, а тя през нощта от благодарност ти прегризе каишката на раницата,
Когато докато си плуваш с шнорхел и маска около райски индонезийски остров, акула дойде и любопитно започне да те обикаля в кръг, а в далечината други две акули нейни приятели гледат гладно,
Когато пиявици се налепят по краката ти и си пият кръв незабелязано,
Когато в джунглата залягаш по земята, за да не те нападне агресивен орангутан,
Тогава?
Тогава се усилва желанието да посетиш нови земи населени с камили, якове и Йетита - пустините на Раджастан и снежните Хималаи! :)

Дими,
15.02.2014г.
гр. Тируваннамалай, Тамил Наду, Индия

Ох баня, ох кеф!

Преходът до хижа Рай и обратно, красивото Райско Пръскало, чиято падаща вода биваше буйно разпръсквана от свирепия балкански вятър и оформяше странни белоскрежни форми по околните сиви скали, веселата бъбрива казанлъшка компания – всички те бяха насладили сетивата на неуморните пътешественици Гената и Дими, а също така бяха ги и поизморили. На връщане с колата покрай Павел Баня на Дими му хрумна гениалната идея да поотморят в горещ минерален извор. Речено – сторено! Казанлъшкият Генадиев Свако даде на двамата приятели ценен съвет – евтина обществена минерална баня в близкото село Овощник.

Банята е строена по времето на социализма и от тогава не е ремонтирана. В съзнанието нахлуват мили спомени за отминали времена! След като плащат по 2,50 лв входен билет и си купуват бял сапун Фа за 1 лв по препоръка на услужливата продавачка, Гената и Дими се оправят към мъжката съблекалня. Стари избушени шкафчета и ниски опърпани пейки от едно време. Няколко братя роми се преобличат. От вратата на банята излиза чисто гол брат ром, следван от облак водна пара – първо леко надникване в банячната действителност. Двамата пътешественици заключват дрехите си в едно що годе читаво шкафче, и Дими слага ключето на китката си с помощта на бялото ластиче за гащи – класика!  Закрачиха смело по гащи, с боси крака към банята. Полутъмно. Разбити плочки. Мръсни сиви стени. Тлъстичък брат ром лежи гол проснат по корем на дървена маса. Друг услужливо го сапунисва. От множество тръби от стената гореща минерална вода се излива в малки бетонни ванички, откъдето седещи братя роми се поливат с пробити тасове. В другата тъмна зала с едва мъждукаща лампа е минералният басейн. Таванът е във формата на купол, някога бял, сега черен от прах и мръсотия. Пара във въздуха. В басейна седят и киснат голи тела няколко братя роми. Кой от кой с по-голямо шкембе. Чешат се по топките и гледат лошо изпод вежди. Говорят на висок глас на смесица от турски, цигански и български. „Добре че сме с гащи“ – казва си наум Дими. Обстановката е битово - уникална и впечатляваща – като сцена от филм! Гената стоически се заседява в горещата вода, зачервява се, поти се и не мърда. Дими ту се топва в горещия басейн, ту взима студен душ. Стар дядка българин седи директно под струята гореща вода, пълнеща басейна. Дими го пита дали не му е топло. Дядката:

-       - Откъде си момче?

-       - От София.

В същото време брат ром скача в басейнчето и водата се разплисква наоколо. Дядката му прави забележка: . „Също като в Тунджа, а?“. После отново се обръща към Дими:

-      - Ти защо си по гащи? Има заповед на кмета на селото, че в банята е забранено да се влиза по гащи!

-      - Аз за първи път идвам на баня и не знаех.

Дядката пита пак:

-        - Ти да не си циганин? Щото циганите влизат тука по гащи и то насрани, за да си ги перат.

Дими хлъцна в отговор.
 

Напарени от банята и изкъпани със сапун Фа, двамата герои се връщат в съблекалнята, където един брат ром се хвали на друг: „Аз колко мръсен бех!“. Дими бъзика Гената: „А ние колко мръсни бехме!“.

Междувременно се чуват крясъци – едно от шкафчетата е разбито и на брат ром му е откраднат телефона. Следва всеобщо мърморене и викане.

Гената и Дими се връщат щастливи в Казанлък, където Дими се отбива до аптеката. Извинява се, че банкнотата с която плаща е мокра. Девойката аптекарка пита защо е мокра. Дими: 

-        - Ами защото много се краде в тукашната ви обществена баня и затова взех че си изкъпах парите с мен в басейна!

-        - Ама вие къде бяхте?

-        - В банята в с. Овощник.

Продавачката е сащисано изненадана:  „Ама вие верно ли там сте ходили?!?“

Явно дори и сред местните хора обстановката в банята е добре позната!

Change your coffee, change your life.

Written as advertisement on a car in Baguio, Philippines

I love to buy grinded coffee from the local producers along my way. Every morning fresh brewed aromatic coffee, mmm... I just need to find hot water and make muddy coffee in the old primitive way! Although in India, Indonesia and Philippines they grow very good coffee for export, the locals still prefer to drink instant coffee with sugar and creamer! Only on Lombok island and some cities in Java like Yogyakarta I encountered a local culture of drinking brewed coffee. When ordering coffee in Indonesia its very important to mention "coffee pahit" (bitter coffee) or "tidak gula" (no sugar) otherwise the coffee will be served with a lot of sugar inside.

Here is my coffee list:

- Coffee from Lombok, which my friend Yasir gave me as a present. Produced, roasted in a pan over fire and grinded by a small self made machine. The taste of this coffee is rough and strong, mixed with the aroma of fire of the mighty Rinjani volcano

Mataram city, Lombok island, Indonesia. Old woman is roasting local coffee in a pan over fire. A self made grinding machine can be seen on the left side of the picture.

- Coffee from Bali, which me and Leni bought from a local roaster in a small city in the mountains in the middle of Bali island. We visited the guy in his local house hidden in small gang (street) of the main road. He buys coffee beans from local growers and roasts them in a self made roasting machine using gas from a big steel bottle. He showed us his small factory at home. The coffee powder was stored in two big barrels. Because the owner was taking care of his small baby, he let me fill the plastic bags with coffee by myself and we closed them with a small heating stamp machine. The owner was so friendly! He made coffee for us to try and picked two guava fruits from his garden for us! The price of one kilogram coffee is 50.000 IDR (around 5 USD). This Bali coffee is quite amazing thing!

- Coffee from Baguio, North Luzon, Philippines. This coffee I bought on the market in Baguio from a specialized coffee shop. They had many different kind of beans, which they will grind on the spot for the customer. The price is 200 pesos per kilogram (around 5 USD). This coffee had a great balanced strong taste and aroma. My travel buddy Thomas from USA also appreciated it. The bag of my coffee was eaten up later in Manila by Lyka, the young huskey lady!

- Coffee de Lipa, Barako coffee from Batangas, Philippines.
I bought it from the local grocery store in Puerto Galera, Mindoro island. The city of Batangas is just a 1 hour ferry ride away and its where the Spanish colonizers introduced coffee farming for first time in Philippines. The Barako coffee is sooo good! I bought a package of 350 gr for 178 pesos, which makes around 500 pesos per kilogram (around 10 USD).

"When in India, do as the Indians do"

What have I learned for 6 months in India?

..."When in India, do as the Indians do"...

1. Eat with right hand from a one big steel plate while sitting on the ground. No chopsticks, no spoon, no fork, no cushion, no table. Slurp, lick fingers, eat everything - no rice corn should be left! I love this! When I was I child I remember my parents telling me "not to sit as monkey at the table" and to "eat

with civilized manners" and that "you are not in the jungle".

2. Use water and left hand to clean after going to the toilet. I stopped using toilet paper or tissues - the key of low budget traveling :)

3. Spot the right place to go to pee even on a busy town street. Public toilets are rare. While peeing don't bother if people come, just continue doing your business. I am still mastering that :)

4. Take a proper bath using soap in a yellow colored pond, river, or a village well.

5. While driving a bicycle ring the bell as much and as loud as you can in order to scare pedestrians and make them move out your way. Watch out for the cows. If you hear the mighty horn of a big truck or bus behind you, go left on the street side, put your hands in prayer position and pray. Pray while the monster vehicle passes 10 cm from you making terrible noise and your bones shiver.

6. If waiting on a queue (or something that looks like a queue) push, trick, go in front of others. Otherwise - no ticket or no food for you. The Low of the jungle! I am still a beginner on this and can't compete with the lifelong experienced Indians.

7. In a full train or bus (public transport is always full in India) if you are lucky to have seat, don't bother to stand up and offer your seat to elders, woman with a child, etc.. I offered my seat couple of times and ended up standing for looooong hours.

8. Not choke on a dirty dusty street. Spit in order to clean throat/ mouth.

9. Throw garbage (plastic bottles, plastic bags, food rests, etc.) directly on the street or out of the bus/train window.

10. Shake head like an Indian and smile and look at a stranger’s eyes as sign of friendship and good will. Functions well while bargaining and talking to strangers on the streets.

11. Bargain like an Indian (still working on it and need some tips and help!)

12. Hold hands with a male friend as sign of friendship. Happened to me few times already. A new Indian friend says “Come, I want to show you something” and grabs my hand. We walk together for long time… and he still holds my hand. I take deep breaths and try to be comfortable with it. Same is when a male friend puts his hand around my waist! This is totally OK between friends in India.

13. Dance with a man on Indian music. Happened few times, mostly in Punjab.

14. Talking Gibberish to a persistent intruder or scammer as taxi driver, “guide” or scammer. The word “gibberish” comes from a Sufi mystic, Jabbar. Jabbar never spoke any language, he just uttered nonsense. Still he had thousands of disciples because what he was saying was, “Your mind is nothing but gibberish!”

15. Make stare fights with strangers, who start starring at me. I became quite good in stare fights!

16. Talk English with Indian accent and using typical Indian English words. Still learning…

17. Know about Indian culture, religion, politics, food, people difference in different Indian states. Have a nice chat about that with people I meet in bus, train, on the street.

18. Stay calm, whatever it happens.

19. Don’t talk to a woman accompanied by a man. Only talk to the guy, even when asking a question about his wife.

20. Ride on the top of a bus.

21. My perception about distances became Indian. A city 4 hours away by train is “very close”. An overnight journey is “close”. A train journey between 24-30 hours is considered as a normal distance. Once I met a family traveling from Hyderabad to Kanyakumari. They wanted to attend a marriage function. A 48 hours trip in one direction, 48 hours spend at the marriage place, and 48 hours for the journey back!

22. Take a dip in Ganga to wash the sins away.

23. Visit a temple or a guru for darsana.

24. Do sadhana. The term "sadhana" means spiritual exertion towards an intended goal.

25. Be Indian! “Nice to meet you, my name is Rajkumar, I am Engineerwala from Kashi (the other name of Varanasi or Benares). I used to work in Germany, quit my job, now I travel in India for 6 months”

26. What I wanna learn most is to speak Hindi properly! Than half of India will be mine :)

27. I love Indian food! Especially the home cooked food by Mother in Kolkata, enjoyed everyday with Brother! My favorite all-India meal would be: 
Samosa from Bangalore + Kulcha from Amritsar + Tandori chicken from Madurai + Momos from Dharamsala + Muri from Balasore + Eggroll from Kolkata + Coconut chatney from Athithi Ashram in Tiruvannamalai + Lassi with cream and butter from Amritsar + Kulfi from Amritsar + The Famous Jigarthanda from Madurai + Rasgulla from Brother's village near Shantiniketan, West Bengal

28. One of my dreams is to live in Punjab - in Amritsar or Chandigarh. And to dip into the Punjabi lifestyle! 

Places to visit around Chiang Mai

Chiang Dao Cave and Temple 80 km North
Nam Tok Bua Tong 40 km North on the way to Phrao

Хепънинги 2012

4-11.август Банско джас фест
6-9.sept. Въздухария Сопот

Free Festivals World

Barca La Fiesta Mayor de Gràcia - 15 August to 21 August 2012

Barca Barcelona La Merce Festival 2012 September 22 and 25

Календар на съборите в БГ

Въздухария Сопот

Международен Фолклорен Фестивал Велико Търново юли 2012

Беглика 17 - 19 Август 2012

Фест на духовата музика Сърбия, гр. Гуча 06.08 - 12.08.2012

Гайдарско надсвирване с.Гела Родопите, Август?

Поети с китари

http://www.roadjunky.com/article/2299/rainbow-gatherings-2010-in-europe-us-and-the-rest-of-the-world

Средновековен фест в гр. Свищов

Природни забележителности в България
http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?gsubtype=7&city=2114

Планина Славянка (красива, цветна, южно от Пирин)
http://alexooo.blog.bg/turizam/2009/07/20/planinata-slavianka-alibotush-nepoznatata-krasavica.366349
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%BA%D0%B0

Национални и природни паркове в България
http://www.bg-parks.net/
http://www.pirin-np.com/ карти и маршрути Пирин

Пътя на коня и лъка
Местонахождението на Школата по Езда и Стрелба с лък ”Пътя на Коня и Лъка” е старателно подбрано, съобразено с нуждата от пространство, позитивна енергия и свобода. Достатъчно отдалечена от София (38км.), тя е разпложена в подножието на планината Чепън.
- с колело

http://www.couchsurfing.org/group_read.html?gid=24&post=10031823

The 99 yen shop song!

All 99 yen shops (nine = qu (jap.)) in Japan play inside for the costumers nonstop this song. I think, I heard it over 1000-times :)
Enjoy!

shop qu qu
shop qu qu
date ni yasuku wa arimasen = it isn't simply(date) cheap(yasu)
anata wo omotte qu qu = we think on you - qu qu qu
anata no ouchi ni todoketai = we want give(todokeru) to your home
sonna kimochi de qu qu.. = with such feeling(kimochi) qu qu

shop qu qu
shop qu qu
nandemo kandemo qu qu = everything is qu qu
wasurenaide ne qu qu = don't forget(wasureru) qu qu
oishii tabemono todoketai = we want to give you delicious food
benri na zakka mo todoketai = we want to give you convenient(benri) stuff(zakka) too

shop qu qu
shop qu qu
kyabetsu ni daikon qu qu = cabbage and daikon(some kind of vegetable) qu qu
o-niku ni o-sakana qu qu = meat and fish qu qu
okashi da purin da yogurto = sweets and pudding and yoguhrt
matomete kaimasu qu qu = together buy qu qu

shop qu qu
shop qu qu

Място за Наблюдение на Края на Света

Mаите били предсказали, че на 21.декември.2012 ще се случи някакъв катаклизъм с нашия свят!
За справки:
http://en.wikipedia.org/wiki/2012_phenomenon

В момента умувам за подходящо място за наблюдение на Края, подобно на Ресторанта на Края на Вселената. Например Килиманджаро! Седиш си горе, печеш си пиле на лава, пиеш африканска бира и съзерцаваш Края! А?

Идеи?

Мъдрост

Мъдрост

Като в приказка - дреме гората, в своя есенен накит от злато.
Нито птици унесено пеят, нито вятър в листата шуми.
Само пътят се бодро белее - но и той се стопява в мъглата
и по него ний, сенки безмълвни, уморено вървиме сами.

Колко много напразна тревога, колко мъка в очите прикрита,
колко сълзи преглътнали мълком, колко плач във човешкия глас...
Безнадеждно самотни и чужди - всеки лута се, дири и пита -
а всевечната, земната мъдрост - тя разляна е вредом край нас:

да ликуваме с ведрата пролет, да горим с кехлибарното лято
и наесен - с усмивка на обич към света, и прекрасен, и чист -
без тъгата на спомени празни, без страха пред надежди крилати -
да угаснем с вечерното слънце, да умрем с осланения лист...


Елисавета Багряна

Tragedy in Cambodia

"Cambodia declares a day of mourning for at least 345 people killed in a stampede during festival celebrations in the capital, Phnom Penh."

Link to the BBC news

I am asking myself, why there is so much suffering and sorrow in this small, beautiful country with nice warm-hearthed people?

Why the nightmare of the Khmer-Rouge? Why the American bombs? Why the landmines and the thousands people with missing legs and arms? Why the povetry and the high percentage of childrens death? Why the corruption and selling out the country to foreign corporations? Why?

Is this the Kingdom of Wonders, like in this old story?
"Cambodia came into being, so the story goes, through the union of a princess and a foreigner. The foreigner was an Indian Brahman named Kaundinya and the princess was the daughter of a dragon king who ruled over a watery land. One day, as Kaundinya sailed by the princess paddled out in a boat to greet him. Kaundinya shot and arrow from his magic bow into her boat, causing the fearful princess to agree to marriage. In need of a dowry, her father drank up the waters of his land and presented them to Kaundinya to rule over. The new kingdom was named Kambuja."

Съвет за живота - история от стопа

Пътувайки на стоп, човек среща какви ли не хора, а пък някои от тях дават даже и ценни съвети за Живота, Вселената и Всичко Останало.

Колата се движи с висока скорост по пътчето водещо от Стара Загора към Магистралата за Пловдив. Вътре дъни бясна чалга. Шофьорът е момче от строителния бизнес.

Шофьор: "Харесваш ли чалга?"
Стопаджия: "Не баш, но не ме дразни."
Шофьор: (опитвайки да бъде гостоприемен сменя песента) "А гръцко слушаш ли?"
Стопаджия: "Абе по-става от чалгата, ама не им разбирам какво пеят :)"
Шофьор: "Кво ти требе да разбираш, бе? Да не мислиш, че аз разбирам? Яж, пий и е_и! Тва е живота!"
Стопаджия: "Хлъц!"

Пловдив, вторник вечер...

Дими похапваше супичка със сирене, когато на вратата се почука. Стаята беше малка, приземна, влажна и студена. Печката - духалка, която тихо бръмчеше и чиито повеи поклащаха пердетата на малките прозорчета, почти не можеше да я стопли. Той стана и преди да стигне до вратата, изтръска остатъците от сирене, паднали върху ризата му. Когато отвори, видя малко, съсухрено същество, високо не повече от метър. То беше облечено с изтъркана, тъмночервена, кадифяна риза и дрипави кожени панталони, под които се виждаха босите му, космати крака. Островърха шапка придаваше завършеност на целия му вид.
– Аз съм таласъмът, който живее на тавана – каза той. – Може ли да вляза?
– Разбира се – каза Дими, – чувал съм за тебе. Но си мислех, че съществуваш само в приказките.
Таласъмът влезе и забърза към духалката. Той приклекна пред нея и простря ръцете си към струята топъл въздух.
...

Промените

Размишления от седмиците на медитация в храма.




Всичко в света се променя. Това е очевидно. След деня идва нощта, сезоните се сменят, хората остаряват. Човек, който се привърже към нещо/някого страда, когато то се промени. Например смъртта на близък човек. Също така промяната (развитието) у любимия човек често е причина за раздяла в една връзка. Приеми, че нещата се променят и не се привързвай. Грижи се, давай най-доброто от себе си, но не тъжи, когато нещо се промени в насока, която не харесваш. Не можеш да го промениш, защото нямаш влияние върху други хора и външни фактори. Let it go!

Прави добро, така че дори и да умреш в следващата секунда, то ще е с добра мисъл и добро чувство. Не се предавай пред проблемите, не мисли "какво щеше да стане, ако...", а учи от своите грешки.

Медитацията служи за пречистване на мозъка от вечно тревожещите го мисли. Практикувайки я ще се освободиш в зародиш от гняв, тъга и грижи. Например появилото се малко чувство на гняв може да се сравни със запалването на малко огънче вътре в теб. Мислите само ще го подхранят и ще избухне пожар. Този пожар ще те накара да търсиш разрешение на проблема във външния свят (например като набиеш виновника за гнева ти).
Когато усетиш малкото огънче, забележи го и просто повтори сам на себе си : "гняв, гняв, гняв" или пък преброй до 10. Когато се усети наблюдавано, малкото гневно пожарче ще се засрами и самоизгаси.

Всъщност нали всичко се променя, та няма за какво да се гневиш, грижиш и тревожиш.
"Mai pen rai" - казват тайландците (бг. - няма значение, не се кахъри, всичко е наред)

Коледари в Камбоджа

Действието се развива в един горещ предиобед няколко дни преди кхмерската Нова Година (наречена на кхмерски и тайландски Сонгкран) на близката до пазара улица в град Сием Риеп (Камбоджа). Сием Риеп е известен с разположените наблизо величествени храмове на Ангкор - символ и спомен от древната могъща империя на Кхмерите. Групата кхмерски "коледари" се придвижва от магазин на магазин, в които продавачите предвидливо са подготвили малки дарове като бобнони, сладки, безалкохолни напитки и др. Даровете са оставени на земята, от където по време на танца ловко биват прибирани от "коледарите" с помощта на плетените лопатовидни кошници. Полезна работа върши и торбичката за подаръци, закачена на кол и учтиво подавана от жената танцьорка на даряващия дюкянджия. Приемат се също дарения в кеш... американски долари разбира се :) - предпочитаната валута пред обезценяващия се камбоджански риел. След танцовото прибиране на дарове следва песен за здраве и берекет, след което процесията се премества към следващото магазинче. Коледарската процесия така ме заплени, че забравих накъде бях тръгнал. Заснех един малък фрагмент от нея, който можете да видите по-горе.

Птици

Искам да съм там!

Избягай! Иди другаде.
Срещни се с непознати - непознати култури,
непознати племена, непознати факти.

Приключенията, които си сънувал.
Страните, за които си мечтал.
Хората, които искаш да видиш.

Повече пътешествия.
Повече знания.
Повече емоции.

Заключи се вкъщи.
Пусни телевизора.
Виж света!

www.ttvi.bg
ТРАВЪЛ ТВ

Търсете при Вашия кабелен оператор.

Реклама в списание "Одисей"

Корейска диско песен - хит в Тайланд

"Nobody but you" на корейките от Wondergirls звучи навсякъде в Тайланд. Дали в малкото селско ресторантче или в луксозния Ривърсайд, в големия супермаркет или шопинг мол, дали в препълнената диско зала, дали по телевизия, радио или изпълнявана на живо по концертите около Тайландската нова година, песента се въртеше навсякъде около мен, преследваше ме и ме обсебваше. Усещам я как трайно се е загнездила под някоя от мозъчните гънки гадината.
Поствам я тук, с надеждата да се отърва от нея.
ENJOY!!!

Cambodia - Kingdom of Wonders

Cambodia came into being, so the story goes, through the union of a princess and a foreigner. The foreigner was an Indian Brahman named Kaundinya and the princess was the daughter of a dragon king who ruled over a watery land. One day, as Kaundinya sailed by the princess paddled out in a boat to greet him. Kaundinya shot and arrow from his magic bow into her boat, causing the fearful princess to agree to marriage. In need of a dowry, her father drank up the waters of his land and presented them to Kaundinya to rule over. The new kingdom was named Kambuja.

Thai Tiger and Dimi

Dimi: "Gydi, gydi"
TT: "Ei! Nemoi da se zakachash, oti ke te griznem!"

Tam Nam Lot Cave

Live off the land.

Live off the land.

Koh Mak Island, Thailand

Когато мечтите започнат да стават реалност.

Л: А ти реалист ли си?
Д: Напоследък - да. Това за което съм си мечтал преди лека по лека започва да се реализира :)))И предпочитам да се съсреодоточа върху реализиране на реализуеми неща, като не спирам и да мечтая де.
Л: Ах, и къде е границата реализуеми/нереализуеми мечти?
Д: Хаха, стремя се непрестанно да я разширявам. Според мен граница няма... границите си ги слагаме ние.
Л: А как преценяш кое в коя категория да попадне?
Д: Инстинкт, предчувствие.

Why?

‘Why do you do it?’ friends often ask, perplexed,
Brows raised, minds sorely vexed.
‘The world out there is dangerous!
Aren’t you scared? Why do this?
You need steady work, a house, two cars!
You have only a motorbike, and sleep under stars!’

Dear friend, if you must ask, you cannot know
This curiosity that drives me so.
To you it is hidden; in me rises unbidden!
But one day the world I’ll have ridden
By iron steed, then perhaps this need
Will have vanished, finally vanquished!
That day will find me on deathbed,
With no regrets for the life I led.

Will you be able to say the same?
Or will you despair a life worn plain?

I will stake my Himalayan memories
Against your estate of a thousand trees.
Pit my Thai sunset
Against your private jet.
Weigh my horse rides at sunrise
To your Italian suits and ties.
I’ll rejoice in friends before I go,
Not the figures of my stock portfolio.

And, amazingly, there are more like me;
They reject slavery, and are truly free.
They took the chance we all had,
And honestly it makes me sad
That you didn’t.
You thought you couldn’t…
What?
Live without the luxuries
Of all our modern amenities?
You choose the bonds of mortgage, but claim to be free,
Wasting a lifetime absorbed by TV.
Why watch it? but live it!
One life’s all you get!
Don’t put off ’til morrow and continue to borrow
The lives of strangers; ’tis the greatest of dangers
To the soul
Which grows old
Before its time.

Hercules, Columbus,
Guevara, Odysseus,
Champlain, Agamemnon,
The list goes on…
What have they in common?
Regardless man or god,
The soil of continents they trod,
Not in search of gold but adventure!
Not growing old ’cause they ventured
Far from safety; but far be it from me
To Judge…

The pitiless pity us
With souls black pitted.
Pray! save it for those less spirited.
For us… our horizons are unlimited.

by James Richmond

виж още по темата тук

Честита Нова Година :)

Über Länder, über Seen
Kommt mein Neujahrsgruß geflogen;
Bleibt dem Freunde in der Ferne
Auch im neuen Jahr gewogen!
H. Stökl
(изпратено от Борислава Харнос)


и моят опит за превод...

Над морета и страни,
Новогодишният ми поздрав лети,
Към приятел далечен,
и през новата Година благосклонен!

The Mindful Way

The Mindful way е кратко 20 мин. филмче за живота на тайландскисте монаси, ученици на Аджарн Ча. Състои се от 3 части в ютуб.

Из книгата на Любен Янков "Отнесени спомени"

Неотдавна излезе от печат автобиографичната книга "Отнесени мигове" ("Издателско ателие Аб"). Неин автор е българин, живеещ в Ню Йорк - фотографът Любен Янков. Чрез книгата читателят попада в едно сякаш измислено измерение - пътешествия, романтика, невероятни обрати, страст, драматизъм. Наистина ли всичко това може да се случи някому? Може. И се е случило! От начало до край.
http://paper.standartnews.com/archive/2003/11/02/nedelnik/s3892_7.htm

Цитати от книгата на Любен:
"Трудно е да се опише идиотизма защо един нормален(?) човек зарязва работа, напуска удобствата на домашната атмосфера и се впуска, с една налудничева страст, в някакво съвсем безцелно и съвсем непрофесионално и много често неориентирано пътуване, подлагащ се на ненормални и непоносими условия. Предполагам отговора е авантюрата - предизвикателството. Всеки е създаден да изпълни дълга си, подчинявайки се на някакъв закон с потайности, който го подтиква несъзнателно, че човек трябва да се изяви, че е постигнал нещо. Отговор защо аз правя всичко това, че дори и целият ми живот протече такъв, все още нямам, но продължавам да го търся. Представям си, нещо което не е за представяне, колко плебейски скучно и мудно трябва да е отминал живота на тези, които рано още в самото му начало са се хванали като безгръбначни удавници за сламката, заседнала в тинята и огорченията на собствения им живот. В края на краищата все пак са спасени, но вече еснафи-пенсионери.
***
Все още не можех да разбера в себе си как съдбата ме подбужда, подвежда и неочаквано поставя в обстоятелства, в които аз се оказвам задоволен от всичко и след това ме дърпа и изоставя всичко, сякаш е илюзия, за да ме подтикне отново с притегателна сила към неизвестното. Можех спокойно да изчезна някъде без някой да разбере, че аз изобщо съм съществувал. А може би просто съдбата на мъжете като мен да е предопределена да се подвяват като есенно листо във възрастта на живота. Какво действително търсеше това есенно листо е трудно да отговоря. А може би да не е в търсенето, а в подвяването."

Детето, катерицата, феята и бобъра

"Бобри ли са те, бобри или не, щом се казват диви бобри, дайте ги на нааааас!"

България

"И ако ти би могъл да се откъснеш от България, да погледнеш на нея от чужди брегове, би може би се захласнал по нея, защото - право - когато се къпеш в морето, не можеш тъй добре да му видиш лазурните вълни, както ако го погледнеш отдалеч..." - П.Ю.Тодоров

"Отражения" изложба на Александър Иванов

Написано от Александър Иванов
публикувано в http://www.alexanderivanov.com/news.html

Все още не мога да разбера защо няколко души се разплакаха, докато гледаха мои фотографии на красива българска природа. Може би защото снимките са отражения на заобикалящия ни свят такъв, какъвто е – красив и противоречив. Всички ние живеем с раздвоена душа в един раздвоен свят. Едната ни половина е потопена в хаоса на ежедневието, тя в повечето случаи е неуверена и объркана от неспособността ни да се впишем адекватно в обществото и да следваме бързопроменящия се свят. Другата все още живее с идеализма и първите миризми от детството, където светът е прекрасен, а щастието – вечно и първично наше състояние. И когато на фотографиите видим сред каква прекрасна природа живеем, и изведнъж осъзнаем колко хармоничен и красив е животът сам по себе си, това изважда наяве вътрешния ни конфликт.

Може ли да има свят без конфликти? Едва ли!

Можем ли да съчетаем интересите на едно стремително развиващо се консуматорско общество с интересите на природата, която ни заобикаля и всъщност ни дава живот? Отговорът също е – едва ли!

Идеята на тази изложба е да провокира първо чувствата, после мисълта и ако това доведе до някакво, макар и минимално действие, това е началото.

С тези снимки искам да извикам на себе си, а може би ще ме чуе и още някой: „Човече, поспри се за миг, погледни в душата си и направи така, че светът около теб да стане такъв, какъвто мечтаеш да бъде. Това зависи и от теб."

Александър Иванов
побликувано в http://www.alexanderivanov.com/news.html

The Balkan Mountain

"There is pleasure in the pathless woods,
there is rapture in the lonely shore,
there is society where none intrudes,
by the deep sea, and music in its roar;
I love not Man the less, but Nature more."
-- Lord Byron

Истанбул

Пусни си песента в ютуб, докато четеш.

Кой е предполагал, че съществува такова интересно и екзотично място, което е толкова близо до България? Може би вие? Аз пък бях изненадан :-).

Разхождайки се по улиците на стария град между Св. София, Капалъчарши и Синята Джамия чувствах спомените на историята, станала свидетел на две могъщи империи, на две различни религии. В огромния военен музей в квартал Таксим отлично е пресъздадена обсадата и превземането на Константинопол през 1453 г. от османсците. Видинското царство пада 56 г. по-рано - през 1396 г. Дълги години преди да бъде превзет, Константинопол е съществувал като последен стожер на умиращата Византийската империя, намиращ се насред завладените от османците Мала Азия и Балкани. В музея може да се види и картина изобразяваща произхода на червеното турско знаме с полумесеца и звездата. След успешна битка, турският владетел се разхожда по бойното поле и вижда полумесеца и звездата отразени в кръвта, стекла се от посечените турски войници.

Друга много интересна картина е тази изобразяваща турската атака срещу българо-руските позиции на връх Шипка..... интересното е, че ъгъла е различен. За разлика от българските картини изобразяващи отчаяната съпротива на нашите опълченци, мятащи камъни, дърве и мъртви тела, турската картина показва стройни аскрески редици пъплещи по планината.

Бях запленен от пазарите. Търговията е навсякъде! Нашият хостел приютяваше предимно търговци от Азия и Африка. Фоайето бе пълно с денкове със стока, която заминава за страни от целия свят. Хостелът предлага куриерски услуги. За 1,65 евро/кг човек може да изпрати денк или колет до Германия, Англия, Конго или Зимбабве!


Научих се и да се пазаря :)!
Ако нещо ти хареса питаш колко струва "Хач пара?". Казват ти някаква цена, която повечето пъти е 2-3 пъти по-вискока от реалната, например "10 лира". Ти си тръгваш без да кажеш нищо. Търговецът ти вика зад гърба : "Ок, "8 лира фор ю май френд". Ти се обръщаш колебливо, намръщваш се леко и пак си тръгваш. Той пита отново "7 лира, ОК?". Връщаш се, гледаш пак стоката. Казваш "Туу мъч, 3 лира!". Търговецът се мръщи леко и казва - "6 лира!" Ти казваш "йок! 4 лира!" и накрая ти го дава за 5, като всъщност реалната цена е може би около 2-3 лири :)


Ето някои вкусни неща, които опитах:
Kokoreç - кокореч - агнешки дреболии на скара
Балък Екмек - печена риба на скара сложена в хляб със лук и салата. (балък=риба, екмек=хляб)
Бюрек - продават се на килограм - мазни и старшно вкусни, със сирене, спанак или месо.
Локумите са страхотниииииии!

Полезни думи ако си поръчваш дюнер:
Ярим - половин (питка хляб)
Дюрюм - навит (в хляб подобен на палачинка)
Ет - телешко месо
Тавук - пиле

През по-голяма част от времето прекарано в Истанбул валеше - ту слабо, ту проливно. Интересни бяха предприемчивите продавачи на чадъри, които щом завалеше разтягаха малки импровизирани сергийки на тротоарите. "Шемсие, шемсие" ("Чадъри, чадъри") - чуват се техните викове, а цените се покачваха пропорционално с усилване на дъжда.

Въпреки проливния дъжд и тоталното измокряне, Истанбул ми хареса много! Мечтая си да отида пак и то за седмица-две през които да открия някои от тайните му.